автор: chipka

Продължение...
26




15 декември 2000г. 9,00ч.


Излизайки от входа на кооперацията, Янакиева забеляза гъстата мъгла спуснала се над София и това допълнително помрачи лошото и настроение. Денят се очертаваше да бъде напрегнат и неприятен. Предстоеше и заседание в апелативния съд за което, тя определено не бе подготвена. Материалите, предоставени от НСБОП, относно арестуваните в Ихтиман бяха крайно недостатъчни за да намери убедителен мотив, с който да поддържа необходимостта от наложената им от първоистаннциония съд постоянна мярка за задържане. Евентуалното им освобождаване би засегнало нейното професионално достойнство, а тя не бе свикнала да губи. Налагаше се да вложи всичките си умения, това да не се случи.
В часа, когато обикновенно тръгваше на работа, трафикът по тесните улици бе много натоварен и на нея и трябваше повече от половин час, преди да успее да стигне до прокуратурата. Влезна в кабинета и разсеяно поздрави колегите си, които бяха пристигнали преди нея. Съблече се и седна зад бюрото. Взе пластмасовата чаша пълно с топло кафе и бавно започна да отпива на малки глъдки. Дръпна чекмеджето, извади една папка и я отвори. Вътре имаше само няколко листа и след няколко минути, недоволна от прочетеното, ядосано я отмести от погледа си. Започна още веднъж да обмисля възможния мотив, който и се налагаше да поддържа пред съдебния състав, базирайки се на наличния оскъден материал. Беше налице извършено престъпно деяние, установено с намереното количество наркотично вещество. В рапортите си полицаите, които са го открили и извършили ареста, даваха противоречиви обяснения за случилото се и това въобще не и помагаше. Липсата на признание от задържаните, както и някакво друго доказателство или улика, освен намерения наркотик, я принуждаваше да се придържа само към дадената и оперативна информация и на вероятното предположение за тяхното участие. Този вариант, бе лесен за осъществяване пред окръжния съд. На съдията му бе подсказано неофициално, по недвусмислен начин, какво становище е необходимо и той изпълни препоръката без никакви възражения. Осъзнавайки позициите си, тя разбра че пак трябва да разчита на подобен род действие от страна на полковник Георгиев, надявайки се той да бъде достатъчно убедителен и пред съдебния състав на апелативния съд.
Откакто бе назначена за зам. окръжен прокурор, тя винаги се стараеше да дава всичко от себе си и въпреки наложената с годините порочна практика на въздействие върху съда, да не се поддава на изкушението да я използва. Когато липсваше друга алтернатива за разрешаването на определен случай, възпираше несъгласието си и оставаше времето и обстоятелствата да решат, доколко е постъпила правилно.






27



В представената и оперативна информация за двама от арестуваните, имаше само предположение за връзката им с двама български граждани, хванати с голямо количество наркотици в Унгария и в последствие осъдени от унгарския съд. Общото между тях бе, че са служители на БДЖ /Български държавни железници/ и като пътуващ персонал, често са излизали както служебно, така и частно извън страната. Най-често използвания маршрут е бил в посоките Истанбул - София - Будапеща, основен път за трафик на наркотици към страната и западна Европа. С кодово име "групата на шафнерите", те дълго време са били наблюдавани, но въпреки старанието да бъдат заловени, до този момент не е било засечено в тяхно лице да има някаква престъпна дейност. Тъй като закона не позволява недоказана оперативната информация да се използва за доказателство, се очаква съдът да не я вземе под внимание.
Убедена в правотата си, разчитайки и на гластността по случая дадена в медиите, Янакиева бе твърдо решила да настоява пред съдебния състав, наложената постоянна мярка за задържане, да беде потвърдена.




15 декември 2000г. 16,30ч.


Водени под конвой от четирима полицаи, с белезници на ръце Ник, Огнян и Иван влезнаха в съдебната зала. Tя бе препълнена с непознати хора, повечето от които представители на пресата, между които те видяха и близките си. Лицата им бяха опънати и изпълнени с тревога от предстоящата неизвестност.
Преди да започне заседанието, близо шест часа бяха затворени заедно в килията на съда. За първи път, след близо една седмица в пълна изолация, те се виждаха и веднага използваха възможността да си кажат всичко, което се въртеше в главата им. Момчето, задържано заедно с тях липсваше, което ги накара да предположат, че е поставено в отделна килия. Всеки от тях, един по един, изрази своето недоумение от повдигнатото им обвинение и разказа къде е бил от момента на задържането им до днешна дата. Докато Огнян се държеше и демонстрираше увереност и оптимизъм, видимото психическото състояние на Иван предизвика силно безпокойство. За тези осем дни прекарани в килиите той някак си се бе прегърбил, като погледа и несвързаните приказки, ясно изразяваха обзелата го апатия и примирение към предстоящото заседание. За Ник, наличието на такова състояние, имаше само едно обяснение. По всяка вероятност е бил подлаган на някаква обработка, което го е прекършило. Полицията и следствието бяха процедирали и към тримата еднакво, но срещайки твърд отпор от страна на Ник и Огнян, те явно са се опитали да получат това което искат от Иван, виждайки неговата психическа нестабилност. Въпреки положените усилия да му вдъхнат известна






28


доза кураж, остана пълна неяснота относно поведението му в съдебната зала.
Съдебния състав влезна в залата и всички се изправиха. След като заеха местата си, съдията погледна към присъстващите и махна с ръка да седнат. Настъпи тишина и той, отваряйки една от папките поставени пред него, каза с висок и ясен глас:
- Откривам заседанието по НОХ /наказателно от общ характер/ дело №780 по описа за 2000 година относно обжалвано определение на СОС /софийски окръжен съд/, с което е наложена постоянна мярка за неотклонение "задържане по стража" на обвиняемите Никифор Наков Борисов, Иван Илиев Стефанов и Огнян Петров Петров.
Поименно извика тези, чието присъствие бе задължително. Всички бяха налице и тъй като не съществуваха пречки, след полученото съгласие от страна на прокурора, адвокатите и обвиняемите, даде ход на делото.
Първи се изказа адвокатът на Ник.
- Уважаеми съдии, моля да бъде отменено определението на СОС, с което на подзащитния ми е наложена постоянна мярка за задържане, като същата е неправилна и незаконосъобразна. Това определение, както виждате е издадено и в противоречие на закона. То се изгражда върху противозаконни действия от страна на полиция и прокуратура и се явява единствено като самоцел от тяхна страна, за доказване по оперативен път на участие на моя подзащитен в извършване на престъпно деяние. От самото задържане той е лишен от правото на защита, каквото нащия закон дава по право. Държан е в пълна изолация и до настоящия момент. По следственото дело няма нито едно доказателство, че е извършител на деянието в което се обвинява. В мотивите си СОС приема възможността да се ъкрие или извърши друго престъпление, което е несъстоятелно. Подзащитният ми има семейство, постоянна адресна регистрация, не е осъждан, с чисто съдебно минало, дори не е регистрира в полицията за противообществени прояви. Мярката за неотклонение "задържане под стража" не трябва и не бива да се превръща в инструмент, с който да се застрашава живота и здравето на човека, затова пледирам да определите по лека такава, която да изпълни своето предназначение, както за протичане на нормалното производство, така и за личните права на подзащитния ми.
Ник остана доволен от казаното. Познаваше добре капацитета и възможностите на Иванов затова, нито и за миг не проявил съмнения, относно неговата подготовка. Всичко казано бе истина, добре преценено и без излишни емоции.
Думата взе адвоката на Огнян. Външният му вид и стегнатата фигура, облечена в безупречен костюм, предизвикваха определен респект.
- Изправени сме пред вас не само да защитаваме позицията на подзащитните ни, а и да защитим закона и неговата равнопоставеност към всички. Необичайно започна този процес. Осуетено бе правото на защита. След ареста, на подзащитника ми не е предоставена възможност да уведоми близките си, не се допускат защитници в продължение на пет денонощия, без да има доказателства. Това е прецедент.






29


Аз в момента не познавам материалите по делото, тъй като никой не ми го дава, а трябваше от вестниците да разбирам, че се касае за открито голямо количество наркотик. Незнаейки доказателствата и данните, с които прокуратурата разполага, за да прави такова обвинение, не можем да упражним правото на защита. На скоро нашето законодателство бе демократизирано. По отношение на обявената от прокуратурата реална опастност подзащитника ми да се укрие, няма условия които да потвърждават такова наличие. Никой от нас, защитниците, не знае какво точно осъществява като доказателство, за да има мотив да се укрие или извърши друго престъпление. Липсват каквито и да е данни да е осъждан или криминалнопроявен. С оглед на тези съображения няма на лице кумулативните предпоставки за обосновано предположение за извършено престъпление. Моля по един безспорен начин да дадете отрицание на всичко, което бе извършено като нарушение на правата, като ограничаване функциите ни като защитници, да отмените определението на първоинстанционния съд и определите по-лека мярка от предвидените в закона.
Последен от страна на защитата се изказа адвокатът на Иван. Той се присъедини изцяло към колегите си, като още веднъж умело подчерта допуснатите груби нарушения от страна на полицията и прокуратурата, стараейки се да засили мотивацията за исканата промяна на наложените постоянни мерки за неотклонение.