Ще те накажа
с неспокойната си искрена целувка
измъчвана неистово от несъвършенства,
отмятам
някъде в пространството преструвките,
очаквала съм
прекалено дълго този ден.
Ще ти покажа
колко преиграни истини
откривала съм
в мълчаливите безлунни нощи
разплакана от яд,
отчаяна,
прелиствайки
прерязаната си душа
с двуостър нож.
Отговори ми само,
че приемаш наказанието,
не ми поставяй хиляди условия,
не ми нанасяй нови мокри рани,
така копнея
да стоваря върху някой оцелялата си капчица любов.