автор: TheEvilOne

която май е моята последна…


Дървета с почернели стебла
и ръждясали от дъжда листа.
Жълти цветя завладели
хоризонта, покорили света.
В локви кал и мръсотия -
виждам треперещото си
тялото и лице, което вече
не прилича на моето.
С дрехи облечени в дъждовни
капки и очи изпълнени
с празен поглед, гледащи
в една точка сляпо
и завинаги, сякаш там
намерили покои…
Но уви, не…
Тя, пак отишла си…
въпреки всичките лъжи
оставила ми толкова много
въпроси, на който никога
да не спра да търся отговор.
Отровен от мъка,
съзнателно потънал в мрак -
който покрива очите ми
сякаш съм мъртъв…

А цялото небе стоварило се
върху ми. Припаднал,
с очи забити нагоре
търсещи отговор (от Него)…

По земята разпилени
ръждясали листа и сълзите ми,
и в студа изгорелите трупове
на последните есени цветя,

а снегът вали…
Дано изтрие всичко… и мене!
Дано …толкова ми отива
да си отида в бяло!