Като бял лист се прегъна тишината
безвъзвратно
внезапно
боядисана в лилаво.
Завихри се бъдещия миг
свирепо
жестоко
впи се в косите на деня.
Като от лъч пронизан падна мрака
безжизнен
изстинал
разлюля прашната земя.
Статуя облечена в бяло
оживяла
оцеляла
свири на черно пиано.
Като струна изпънат
свири
тактува
рапсодия за вечния хаос.