Луната тази нощ ме спря,
прегърна ме и ме омая.
Разказваше ми за света,
а всичко исках аз да зная.
А тя разказваше и в тон
с разкоша звезден на небето
прозвънна в мене камертон,
с акорд събуди се детето.
Това дете - така само -
в полето скита босоного,
а мъка и любов в едно
събуждат спомените много...
Тук бледата луна заспа
с отворени очи накрая,
защото шарен е света,
а всичко исках аз да зная!