И като изгрева и залеза,
и като прилива и отлива,
и като мълния
в самотното небе..
И като Ной надявал се е
със своето зарево
в морето чудо да съзре.
И като крал сражавал се е,
На трон не сядал,
със плам във поглед и сърце.
Дори печален той прекланял се,
примрял у майчини нозе...
Върху платно сюжета си живял
Железният човек...
И в звездна нощ,
Щом видя падаща звезда се питам:
"Дали един живот е минал,
или сълза отрони вечността?!"
2005-03-05