автор: Penelopa

Ти искаш това. Долу, много надолу, невероятно дълбоко да охлузват кожата ми,
вериги от плът, клетки, микроклетки, елементи на желания за треперене.
Ти искаш това търкане на дланите в ожулената ти плът, в кълбо цигарен дим да пия кръвта ти, и да издишам право през ключалката на белия ти дроб в душата ми.
Ти искаш да летиш в моята орбита...
Нали копнееш да разтвориш краката на шестото ми чувство към един нов живот. И да го подлудиш и наредиш във болки от безразлично
неовлажняване.
Ти искаш това - на лицето ми да оставиш горели спомени, червени отпечатъци,
и да ме прибереш в океан от мечти на блудници.
Ти искаш това - да блъскаш в мен ново съзнание,
и да обливаш косите ми и поривите ми в бледи остриета на ножове, с които се колят животни.
Спираш в задръстване и се задъхваш в трескава нужда да сгъваш тялото ми и да проникваш във всеки милиметър да го изпъваш като лък и мен самата да убиеш - ти си ловец. Ловецът, на който ме обрече състраданието на някакъв фанатик.
Ти искаш да раздираш със един замах плата, и да спускаш устните си все едно съм гладка писта, със оттенъците на пустинята златиста, ти това искаш
и перверзните ти очи ме следват бавно и изпитателно... Ти си ловец на първичните искания, дуелиращ се със блясъка на цялото звездно небе...
Ти копнееш за хаос, а същевременно пожелаваш мен и моята орбита
на ред, и изричаш моето име бавно го събличаш и те плаши...
Ти искаш това - разума ми да превърнеш в отживелица на болни традиции.
Ти искаш това, но аз съм консервативна, стегната частица от тайните на
важни игри. А ти си ловеца, който дебнейки ме в хаос се нареди в загубени умствени сили точно на три милиметра от шестото чувство на моята орбита.
И ще се загубва толкова пъти колкото сама пожелая, и в какъвто ред на хаоса му позволя.