автор: Mojsei

Случи се така,
че ми показа,
като цяла,
много фино и невинно,
своята душа,
а пък моята,
за обич зажадняла,
в теб откри любимата жена
и сърцето, търсещо - наивно,
всичко туй ти го призна,
а пък ти, с поведение приспивно,
с мен започна преднамерена игра.
Знаех аз, че трябва време,
много време в самота -
да отхвърлиш свойто бреме,
за да влезем в една съдба.
Гръб реши да ми обърнеш
с логика направо смешна -
сила ти е нужна да се върнеш,
но различна, не и грешна.
Почеркът на поведението - прикрит,
с хиляди измами ме наказа -
ти достигна хоризонт открит,
но дори "Мерси!" не каза.
Съществуването в провинцията - злокобно,
ти успя да превъзмогнеш
и, направила го по-удобно,
иска ти се връзката ни да разтрогнеш.


-Ах, Мойсее, мили мой…
Аз така се промених,
но очаквах на завета твой
да остана вярна, но му измених.
В забързаното ежедневие,
гонейки в службата успеха,
крия мойто притеснение
и не казвам, че си ми единствена утеха,
но за тебе мисля аз
в нощите тревожни
и обгърната в захлас,
търся пътища възможни…
С теб сме давамата дихание -
спомняш ли си мойта рокля лятна:
от тогаз напредвам без страдание
и душата ми е необятна.
Мракът на безмълвната ми нощ
пази детската невинност
и оказва се, че тя е мощ,
влизаща в битка с противност,
тегнеща на женските ми рамене,
че се движа в хорското страдание,
но, чрез теб, запазих радостни криле,
и сега живея в упование.