автор: Degoba

Вдън глъбините на Космоса.
Студена черна пустота във Вселена с тъмно минало, чезнещо настояще и още по-мрачно бъдеще. Някъде там, сред болезнената тишина, се спотайваше леденият блясък на Сириус - безжизнен, тайнствен свят, обгърнат отвсякъде с облаци от непристъпна сива мъгла. Незаинтересован, без видима гръвитация и непризнаващ силата на всемирните закони, той векове наред гордо следваше своята орбита. По повърхността му безмилостно се гонеха смъртоносни ветрове, зли урагани се давеха в кипящата лава на безбрежните адски морета и поглъщаха със себе си всеки зародиш на време, космос и пространство подобно на създадена от самата планета и пулсираща със собсвена кръв всепроникваща черна дупка. Викоко в липсващата над нея атмосфера смразяващ дъха мрак се вкопчваше със стоманени нокти в напуканата от болката на непрестанни земетръси земя.

Почти нереален ужас обгръщаше като пелена и душеше всеки нашественик, дръзнал поради любопитство или безумие да се приближи до дивия свят. Свят за който времето беше злокобно мъртво, свят в който единствената истина бе, че смисъла е вече отдавна забранен и забравен...

Разказват - имало легенда - за малка замечтана синя орхидея.
Нея толкова ревниво пазел Сириус.