автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?





(Продължение)

За разстроената душевност


-Въпросът за отклоненията, носени от инивидите с разстроена душевност, днес е централен въпрос на художествената литература. А той - този въпрос, ни изправя пред ситуацията не само как да го опишем, но, в тази връзка и как да се преборим с тази ситуация, когато тя се стимулира спекулативно-манипулативно - казвам аз и оставям Джиги да се ориентира в предлаганата от мен тема за обсъждане.
-Вероятно конкретността на работата в тази насока е един от пътищата, по който трябва да се върви - отвръща ми Джиги в най-общ план.
-Контретно, коректно, но и категорично - казвам аз.-А постигането на самата конкретност е въпрос също на пратическо усилие. В тази насока безспорно аз съм постигнал успех с формирането на противоположност, която е все още в еуфорията на озлоблението, но по необходимост се върви и към поставяне на нещата на мястото им, а това означава по-сериозно да се вгледаме в текстовете, които се публикуват, както и в съпътстващото ги поведение на авторите.
-И какво предлагаш? - казва Джиги с известна доза отегчение, но и с някакъв интерес.
-Нещата не са еднозначно определени, Джиги - казвам аз.- Според мен, преди всичко става въпрос за очертаване на периметъра на отношенията, а това е въпрос за проява не само на творческата способност, но преди всичко на устойчивост на волята. Чрез следните текстове правя опит да покажа и сложността на темата, и нейната конкретност, а и решителността си да отхвърля бликащата манипулатвност, за да достигнем и до самите корени на посоченото явление. А ето ги и самите текстове:



1.
Отвътре и отвън кървиш
и ето - днес си ужасена:
така не можеш вече да вървиш,
а туй те прави и дълбоко притеснена.
Такава е сегашната проказа,
която ти донесе стреса,
а Господ с нея те наказа,
дори да знае, че си поетеса.
Не трябва съществуването аскетично
да приемаш като идеал,
но погледни и малко по-критично,
за да видиш кой, кога те е предал!?
Подавам ви нектар за двама -
държеше Ева ябълка прекрасна,
но ти - съвременната дама,
загадката решаваш - много по-ужасна.


2.
Да! Живтът ти удобен
никак не е скучен -
бръз, опасен и злокобен
по модел изпробван и заучен.

Спомняш ли си…преди време
как започна да разбираш -
от разтежа добрината красота успя да вземе
и така красивото успяваш да избираш.

Затова с много мисъл
ти се движиш в живота,
но отново и отново търсиш смисъл,
че намерила си вота.

С теб сме свързани съдбовно
с естествена, свободна мяра,
правеща ни отношението любовно,
а пък то дарява ни с вяра.

А очите ти? Признавам гласно -
туй са лъчезарни, влюбени очи,
казващи ми много ясно
не чрез думи, а чрез радостни лъчи.


3.

Но как ли ще успея с окото…

Подвластен съм на онзи пръстен,
с който в сан божествен бях покръстен,
а той създаде бурите свирепи - зимни,
поднасящи тревогите взаимни,
с които на ръба на бездна
опипвам, тегнещата нощ беззвездна
и мрака й използвам за мастило,
което радостта в очите е изтрило,
защото пътят става толкоз тесен,
че в сърцата няма песен,
която пеехме щастливо,
а аз се реех в диханието ти милостиво.
Тоз леден мрак към мен пристъпва
и щастието доскорошно отстъпва,
подобно на оназ лисица,
преструваща се на светица
и седнала под ароматните липи,
решила с глас примамлив да шепти
и в образа на всеотдайната жена
да сее сред наивните злина.
Разбирам аз природата на добрината
и пред хитрушата, подвила крак в кревата,
поставих от онез клавиши,
които стигат тоновете висши
и в нейната различна добрина,
поднасяна с отразена светлина,
изплува в отношенията придатък,
разкриващ истината без остатък -
разсипа се подобно плажен пясък,
а аз поех пътеката нататък,
но как ли ще успея с окото
иглата да открия в сеното?


4.
Стои на пътя и крещи

Стои на пътя и крещи:
"Но спри! Та той е невъзможен!?"
с готовност всеки да вини -
разбралият че той е сложен.

Така постъпва агностика,
преправящ старите химери
и всички иска да надвика,
с което мир духът му да намери.

Духовното, за него непознато,
превръща в химера от рода на "време",
защото е пазител той на блато -
тежащо на плещите непосилно бреме.

А уж говори той за Бог, за вери,
но с тях прикрива същината
и тънещ до уши в изневери,
в мимикрия ни поднася ведрината.


5.
А праг си има любовта

А праг си има любовта
и при това е твърде строг -
зад него грее радостта,
която хората наричат "Бог".

Когато не развиваш тази мяра,
дори това да си признаваш,
ти губиш истинската вяра
и почваш да се състаряваш.

В надлъгване си много смела
и ето те - сломена и лъжлива,
в мимикрията си преумела,
изхвърлена зад прага - похотлива.

Как щедро всичко даваш,
прозляла истина една -
че себе си ако предаваш,
ще бъдеш окована с тъга.

Не може поетичната украса,
дори с измислени оценки,
да скрие насъбраната подкваса,
с която разиграваш сценки.


6.
На времето ти беше толкоз жадна,
а сега си само хладна,
защото в земята черна
подмоли търсеше да си неверна.

Позна ти мириса на бездна,
а тя проникна в душата ти дълбоко
и може да лелееш радост звездна,
но пази те чудовището еднооко.

И ето, идва таз уплаха,
която води в пустота,
че границите нарушени опознаха,
подготвяна с години самота.


7.

Познавам твоето превъплъщение
на всеотдайност искрена и мила -
в невинност детска, по рождение,
която ми дарява сила.
А тя мъжа у мен изправя -
дарява и поглъща страстно,
следа в пътя ни оставя,
че в нежността обичаме се властно.
С тази сила съм и горд
в любовта ми с теб - еднаква,
градяща самочувствието на лорд,
дори душата в трудност да проплаква.


8.
Дойдох,
залюбих те,
останах,
така и непоканен -
пред вратата,
защото любовта,
дори несподелена,
в страданието си,
ти остава вярна.
А ти си вътре -
пременена,
с рокля булчинска
и с воал,
невярваща,
че Зимата те чака,
запазила за теб,
искряща белота,
преливаща в Пролет,
където е скътана
мечтата ти за полет.


9.
А вятърът,
когато се завръща,
отхвърля
старите химери
и иска
в тебе
да намери
невинността ти,
за да я обгръща,
готов
от силата да ти даде,
защото си готова
цялата
да се отдаваш...
Обичай вятъра-
върховно е!


10.
Не море, а океан
злобата разгаря,
за да пламне Ад,
който те изгаря.

Няма връщане обратно -
химеричността отлита с трясък
и ти сочи безвъзвратно,
че нататък те очаква крясък.

Тук царува Корист зла:
"Искам…искам…искам!"
Ти си вече сводница-жена
и затуй без милост те притискам.

Който пие, ще умре -
туй е адова примамка:
и удавникът ще разбере
фалша на изгнила сламка.

11.
По пътя си се спирах -
на всяка крачка
във всяко нещо два пъти се взирах:
сериозно, за да стигна до закачка.

Така с усилие цялост изградих -
дворец за всякакви сюжети,
че в социалността се преродих
и днеска гости са ми всичките поети.

1.
Допускам те в Двореца. Заповядай!
Посрещам те с интелектуална цялост -
разхождай се, гаври се, на бюрото сядай,
ще разбера подробно твойта сладост.

Дарявам ти безкрайна свобода,
а ти се спъваш, падаш, мигаш
и ето те - пред майто "Да!"
започваш глас тревожен да надигаш.

2.
За теб поел съм отговорност,
а ти не искаш да останеш
и щом ти заговоря за сговорност,
решаваш старите пътеки да си хванеш.

Но вече си почувствал цялостта,
а тя душата прави ти тревожна
и странно - предизвиква младостта,
нашепваща:"Промяна е възможна!"

-Успял си да покажеш сложността на въпроса в прехода на нормалното в отклонено, в търсене на границите му и оставане в тях. При това, ти си в диалог с много човешки съдби, които правиш опит да прокараш през собствената си чувствителонст - казва Джиги, а по гласа й разбирам наличието на някаква неудовлетвореност-
-Благодаря ти за търпението - отвръщам малко тихо.-Вероятно са нужни и допълнителни текстове за разкриване на ситуацията до край?
(Следва)