автор: Gera

Изгасвам те с догарящия фас,
изпивам те в кафето със сметана.
Рисувам те във профил и анфас
и скъсвам листа със закана.

Изхвърлям те с торбата от боклука,
измитам те със стъпките пред входа.
Прочитам те и взимам си поука.
Избърсвам те с праха по пода.

От тебе стаята си проветрявам,
прозорците - отворени на запад.
Със думите на песен те забравям,
сълзите ми с листата капят.

Изтривам те, написан със молив
по листите на моя скъп тефтер.
И пак записвам с почерка си крив-
да те подправя - този път с пипер!

Ще мога ли отново да те сготвя,
ще бъдеш ли препечен или алангле?
С продукти стари трудно се приготвя
омайно вино и миньон филе.

В хладилника те мушкам със обяда,
изстинал заедно с теб в чинията.
И привечер изяждам те с наслада.
Ти си десерт - с на шоколад магията.

Прогонваш ангела от моята възглавница
и сгушваш се във белия и пух.
Нощта превръща се в измамница,
в тъмата и открадваш моя дъх.

Ще се събудя ли завинаги от теб,
да те захвърля с топлата пижама,
да стана пак предишния добър човек
и в дланите ми вече да те няма.

22.03.2004