автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?

(Продължение)

За очарованието на дързостта


-Мо, може би, във връзка с този въпрос - очарованието на дързостта, искам да те попитам за моята самоличност…За мен няма съмнение, че образът на Джиги, който градиш, е събирателен и все пак в него се преоткривам безпогрешно. Ти вграждаш реалните фрагменти на нашите отношения. Но ти сам си против анонимността, а мен така си ме закодирал, че и аз самата се обърквам.
-Този въпрос Джиги, не може да получи тук пълен отговор. На страниците на този текст ние сме откровени докрай, но и един роман си има предел, зад който авторът не може да си позволи да прекрачи именно с цел да запази цялостта на отношението. Но въпросът ти е чудесен и аз ще му отговоря по друг начин. Твоето очарование се проявява в частност и чрез твоята решителност, която проследявам чрез следните поетични текстове, които ти ги предлагам без излишни коментари. Слушай! - казвам аз и й прочитам следните текстове:

1.
И получих кратка вест

И получих кратка вест -
с мен ще бъдеш в този ден:
на въпросите отвърна с:"Ест!"
и очакване зася в мен.
Бягаш от съдба ужасна
с прикрита в душата си тъга,
а показваш, че си страстна,
но пък раздвоена си така.
И макар че си презряла,
срещаме се в огнен стих,
затова че си оставаш цяла -
с глас към мен любовно тих.
Заедно се борим с бреме
без да сеем някакви мечти
и живеем в сегашно време,
чувствайки се силни като аз и ти.


2.
Ще устояваш в битка с черни хали


Не съм съгласен, че сама,
понесла в душата бездна,
ще станеш някой ден жена
с мечти за радост звездна.

Единствено до себе си с мъж,
поели заедно в браздата,
жена ще бъдеш не веднъж,
спасявайки и двамата в бедата.

В очите ти ще бликат и сълзи,
извиращи дълбоко от душата,
рушащи химеричните мечти
и спорещи, нерядко със съдбата.

Ще издържаш битки с черни хали,
че в душата ти е радостта
и твойта женственост разбрали,
ще правят път пред любовта.


3.
В душата ми разпали клада

В душата ми разпали клада,
що с език на страст говори,
а раздялата чертае ада,
който зло желае да ми стори.

Няма болка, няма страх -
силата в гърдите ми извира,
но прелива и от таз вълна разбрах,
че в твоята интимност се намира.

С две страни е любовта -
озарението се носи от пожар
и чувствителната до безкрайност самота
се опитва да ми бъде господар.

Тази граница е непосилна,
за вървящ в пътеки чужди,
но реално тя е силна,
щом удържа, бликащите нужди.


4.
Разказваш ми спомен отминал

Разказваш ми спомен отминал,
скътан в общото ни преживяване,
че вчерашният ден не е изстинал,
а е в днешното ни разцъфтяване.

Този спомен ни изпълва
и докосва бъдещето чрез мечти -
то в сегашното покълва
и душата ми в душата ти лети.

Общото ни преживяване е господар
и чрез него сме свободни,
но го пазим - драгоценен дар,
с хиляди любовни производни.

Радостта един чрез друг открихме,
съхранили я в общия ни миг,
а с това, че я изпихме,
тя се връща чрез любовен вик.



5.
А приказката ни, в приятелство родена


Как се изплита тъканта на любовта?
Ти знаеш ли?
Ти можеш да кажеш,
че си влюбена,
но как се прави радостта?
О, да! Ти си права!
На теб ти е достатъчно
да си щастлива,
което установяваш безпогрешно.
Но въпросът е в това,
че когато си влюбен,
т.е. когато си щастлив,
да можеш да запазиш щастието
и това налага
да знаеш как се прави това!
Признай си, че не знаеш!
И точно затова искаш
аз да ти постеля
утробата на човечността,
за да я съпреживеем двамата като любов,
а с теб се обичаме от толкова време,
което е доказаелство
за нашата вечност,
събрана във възела на цялостния миг.


И с ясна, избистрена мисъл,
родена от изблик на вяра,
в живота посочваш ми мисъл,
разбрала уникалната за двама ни мяра.

Но този момент е интимен -
открива се в заряд съкровен,
защото е плод на труда ни взаимен,
показван чрез стих откровен.

А приказката ни, в приятелство родена,
не знае, що е скука,
че ти за мене си сгодена,
а тя за продължение чука.


6.
Душите ни от първи взор се обладаха


Ти можеш да си всяка друга -
това предадох на забрава,
но с предложението, че ставаш ми съпруга,
заключих те в металната прегръдка здрава.

Така душата ти спасих,
когато Адът те разкъсваше на хиляди парчета
и в твойта роля се внедрих
в борба за теб - с твоите зверчета.

Затуй за мен си само ден,
че аз дарих ти вечната любов:
капризът ти дори - благословен,
с усмивка да приема съм готов.

Познавам тънкия ти аромат,
по който неизменно чезна
и даже, в порива на тарикат,
с мен си само и единствено любезна.

За мен единствено изгряваш
с диханието на нежната наивност
и всичко негативно затаяваш,
удържайки копнежната невинност.

Дори кога докрай изгаряш,
в желание да ми причиниш страдание,
ти стария урок си преповтаряш -
мъжът да се държи в изпитание…

Душата ти докрай ми е позната -
о, да, тя има страховита мощ,
покрита с оназ позлата,
тъй както месецът прорязва влюбената нощ.

Не се хвали с твоя бяс-зягядка,
защото точно той е твойта слабост,
но пак и там за мене беше сладка,
разбрала, че спасявам твойта младост.

Душите ни от първи взор се обладаха,
достигайки онуй ментално тъждество,
че днеска, посветените разбраха
каква е силата на твойто тържество.
(Следва)