автор: Jessica

(Ерос Рамацоти)

Толкова нормална житейска ситуация-
всички тези мигове,
които преживяхме заедно.

Колко пъти се разделяхме,
отново се събирахме.
А защо ли се случва всичко това?

Колко много искам да те видя.
И не мога да спра да мисля за теб.
Не мога да спра да мисля за нас.

Толкова противоречиви човешки състояния-
веднъж си щастлив,
след малко нещастен.
Всички онези спомени,
които ни свързват в едно.

Знам че е вярно-
просто не мога да спра да мисля за теб.

Не мога да се преструвам,
че времето,
което сме прекарали заедно,
може просто така да изчезне...

Искам да почувствам всичко отново.
И пак да обичам както преди.

Сърцето ми е самотно -
зад граница от гордост,
която ни разделя.

Не мога да спра да мисля за теб.
Не мога да спра да мисля за нас.
Но това са нещата от живота.

Веднъж се чувстваш самотен.
А в следващия момент си щастлив.
Някой неща са лоши, други добри...
Но през всички тях преминахме заедно.

Как искам да те видя отново.
И постоянно очаквам стъпките ти до мен.
Цялото ми време
преминава в мисли за теб.
Толкова искам да запазя спомените ,
да се потопя в тях
и да те имам отново.

Какво е живота без нещо
за което да мечтаеш?
Вземи ръката ми
и никога не ме оставяй сам.

Част от живота ни
е времето - изживели сме го заедно...
Никой не знае колко ще продължи.
Но такива са нещата от живота.
А до какво ли ни води самия живот?

Знаеш, че е вярно-
не мога да спра да мисля за теб.

Всяка нощ преминава тихо покрай мен.
В очакването да те срещна...
И да уловя мига ни заедно.

Ако след време
са разбити сърцата ни...
Или душите ни се загубят
като кораб в морето.
Искам всичко да запомня.
И никога не мога да те забравя.
Не мога да спра да мисля за теб.
За нас.
За всичко между нас...