автор: Rossa

Бившата споделена любов
е дете на разведени родители -
остава обикновено при майката
тя да се грижи за него,
без шанс за друга любов, защото
то й напомня постоянно, горкото,
какво е имала и какво е изгубила
дали от глупост или от друго.

Бившата споделена любов
вече не трови деня на бащата,
не му се мотае вечер в краката,
нито досажда с безкрайни претенции.
Какво облекчение!
Сега той е най-после свободен
и литва към нова любов споделена,
която на свой ред пак ще зареже
при новата майка, да си я гледа.

Бившата споделена любов
расте като троскот, самичка за себе си,
поена със сълзите на майката,
брулена от безхаберието на бащата,
зла и отречена, силна и истинска,
болката в себе си дълбоко подтиснала,
чака мига когато ще каже:
Няма любов! И всички ви мразя!

Чак тогаз стреснати майката и бащата
гузно ще пробват да оправят нещата
но ще е късно отдавна, защото
бившата споделена любов
вече пораснала, любов не проси!
Тя е наглост, тя е омраза,
тя от малка във нищо не вярва!
И какво могат те сега да й кажат
двамата жалки, бедни продажници?!
Че са бùли тогава млади и глупави
и ей така просто са се разлюбили?!

Добре бе, разлюбили, а тя къде е
в цялата тази гадна помия?
Нали уж е била любов споделена?!
А ония мълчат, главите навели -
толкова дребни, толкова стари,
че вече не може дори да ги мрази...
Само тихо, без яд им прощава
и продължава самичка нататък...