автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)


Към даващите "мъдри" съвети


-Творчеството, както и любовта, си остава все нова, все недостатъчно разработена територия - подхващам аз разговора ни с Джиги.
-Според мен, откъслечното писане по всички въпроси не може да бъде идеал за писателя - конкретизара въпроса Джиги.
-Това е фрагментарност, която е убежище най-вече на идеологията, закрилница на глупостта - казвам аз.- А зад всички тези процеси прозира определен интерес.
-Идеологията има и оптимистичен, и песимистимен вариант, които се използват според случая, запазвайки своята еднострачивост - отбелява Джиги.
-Действителният автор е в състояние, при разглеждането на всеки конкретен въпрос, да придаде и онези типизиращи черти, които са присъщи на цялостта -допълвам аз.
-Ти насочваш разговора към прагматизма в литературата, който упорито издигаш? - казва, с въпросителни нотки в гласа, Джиги.
-Когато се утвърждава нещо ново, както е случаят с новата художествена литература, то се появява най-напред под бурните освирквания и неодобрения на онези, които "знаят" как трябва да стане това, но защо не го правят сами, така си остава неизяснено. А когато новото започне да се утвърждава, същите хора се измятат и започват да утвърждават, че те винаги са знаели това и са готови подробно да го доказват - разсъждавам аз.-Сайтовете за литература са нова среда и колективното писане е една от формите, които сега възникват.
-Често съм те чувала да казваш, че написването на даден текст съществено се различава от неговото утвърждаване, а ти сега си се хванал именно с такава задача - да утвърждаваш чрез формите на художествената литература, разработената от теб философия - споделя впечатленията си Джиги.

-В сайтовете за нова художествена литература създавам и публикувам текстове като стимулирам по различни начини колективното писане и при това давам обосновка на този процес.
Успехът е променлив и най-често все още се натъква на неразбиране, но възникват ситуации, показващи, че авторите внимателно следят процесите - казвам аз обобщаващо.-В случая, имам предвид и коментарния ми маратон с псевдоним "Целувка", при който се родиха много отговори на въпросите, свързани с организацията на работата в тази общност, и участието ми в интервю "За кавалери", публикувано от автор с псевдоним Плачево, и поетичният диалог при разработването на моя творба "Но няма да ти дам да се напиеш", както и проведения диалог по повод на "Ах, Тереза, ангел мой".
-Но какво имаш предвид, Мо? - пита напрегнато Джиги.
-Трябва да направим процеса открит, за да отхвърлим манипулативния му характер, който, под формата, че уж се прави игра, има твърде коварна природа - казвам с убедеността на човек, натрупал опит за нещата, за които говори.
-Но това е въпросът за свободата на словото, който винаги е проблематичен - посочва Джиги.-Фрагментарното писане е удобна форма и инструмент за отхвърляне на съществуващи ценности. Опонирайки на Пол Фонтание искам да изкажа следната позиция:

Величие, знание и слава,
Приятелство, наслада и добро,
Това не е нито вятър, нито плява
И затова не може да ни бъде все едно!

-Прагматична позиция - казвам кратко и със задоволство.-А пък аз вчера се запознах с едно бездомно куче, което даваше много мъдри съвети и затова тук му отговарям със следното:
1.
В Сайта животинка аз съзрях
и възможност за общуване прозрях:
-Я, ела тук, Черно куче -
покажи как кокала се смуче,
че това е кучешки секрет,
много важен и за Интернет…
Лаеш към поетите сурово
и заплашваш ги отново,
затова че нямат равна плетка
и затуй ще ги затвориш в клетка.
Слушай, мое куче Черно,
нищо че си анонимно, но си верно
и с тебе ще покажем на поетите общуване,
без да се натрапва конфликтуване,
а пък твойте кучешки привети
ще се възприемат за съвети,
че когато им покажеш истинските си мотиви,
те ще ги усетят като директиви.
Но и аз ще ти разкажа нещо
с претенцията да бъде вещо -
цялата култура е трагична,
но в Сайта има философия прагматична,
служеща като основа
за поет, потеглил към обнова.
Ха, души и намери такъв поет,
който с новата поезия е зает!
А с послание интимно
искам да премахнеш името си анонимно,
че така започват всичките инриги,
тегнещи като вериги.
Можело си куче, да боравиш с рими,
но така, че да са поносими -
покажи ни и разкъсай тази скука,
за да тръгнем към сполука.

-Аз намирам за много добра идеята творцие не да се поучават чрез съвети, а да се показват текстове-образци, които да учат, което в областта на критиката задължава критиците не да съветват, а да създават текстове аналогични и по-дбри от тези на авторите - разсъждава Джиги.-Разбира се, практическата реализация на тази идея е свързана и с много упоритост, настояване и преодоляване на различни грешки.
-Напълно съм съгласен с теб, Джиги - казвам поривисто аз.-Вчера се сблъсках с Том Хюз, който правеше опит да направи поетичен прочит върху някои исторически факти. Но я, по-добре чуй следния текст, ако обичаш:

2.
Магьосници не са били

Четейки с възмущение
"Магьосници" на Тед Хюз


Магьосници не са били,
но милиони изгорели са на клади
и нека Тед Хюз да не твърди
измислици, а да уважи жените млади
и да не фантазира изневери
като лековато се върти с "не знам",
а онези аргументи да намери
в защита на "поетичния" си плам -
"Може би…", "Кой знае…" - все съмнения,
водещи до настроение прозаично
и без да има този автор притеснения,
ни натрапва своето становище цинично.

-Но покажи и текста, който е станал повод за написването на тази творба, ако обичаш, за улесение при анализа - подсеща ме Джиги.
-Добре! Ето го - казвам аз и й прочитам следното:

"Магьосници

Някога всяка жена е била
магьосница - дяволска внучка.
Препускала нощем на свойта метла -
всяка - и роза, и кучка.

С плът ли са плащали, как ли, не знам,
но техните мисли отвеки
възсядал из пустото дяволът сам.
С поглед смразявали всеки.

Ей ги - в Ирландия почват игри,
в Норвегия вият хорото.
Уж цяла нощ с негър лежат, а в зори -
пак до мъжа си в леглото.

Може би всичко насън е било.
Науката днес обяснява,
че те са бълнували в свойто легло.
Всичко е ясно тогава.

Кучки се зъбят пак, рози цъфтят.
Жените си гледат мъжете.
Но кой знае, додето главите им спят,
къде им танцуват нозете.
ТЕД ХЮЗ
Превод Александър Шурбанов"

-Но това може да се схване и като критика на сегашната действителност, Мо! - казва Джиги.
-Не приемам начинът, по който се поставя и разглежда проблема, Джиги! - отвръщам упорито аз.-Средновековието е мрачно и затова, че през този период десетки милиони жени са били изгорени живи под претекст, че са "вещици", а днес поетесите стават инициатори на вещерски движения и какви ли не още щуротии. Да се обявиш за вещица, за да иронизираш съвременната идеология е едно, а да утвърждаваш тези персонажи е съвсем друго. Да посочваш поетични образци е свързано с развитието на литературата, а да утвърждаваш безсмислени текстове е един от начините за лумпенизиране на читателите. И все с добри намерения…
(Следва)