( и дали е вярно това въобще)
...
Изкуството е отражение на живота, негово огледало и като такова отразява съвсем избирателно някои негови проявления- едни от тях изкривява, други преувеличава, на трети придава съвсем неподозирано до този момент изображение. Да речем, че изкуството е живот в чист вид, концентрат, парфюм, лекарство, есенция. Тайната на успеха е в дозата. Ефектът зависи от времето и пространството.
Добрият парфюм показва истинския си аромат след часове и денонощия, дори чак след изпиране. Дори и първоначално да ти се е струвал прекалено, отблъскващо силен и натрапчив.
Повечето лекарства се изписват на малки дози за многократен прием и ефектът се очаква след дълго лечение, комбинирано с един куп други препоръки плюс не на последно място така трудно практикуваното положително мислене.
Ако изкуството е есенция, то самият живот е хомеопатично лекарство, чиято сила и ефикасност е правопорционална на разреждането. Колкото повече живот, толкова повече здраве.
Но има хора, които не искат да живеят дълго и спокойно, а бързо и яростно. Те имат нужда от своята доза адреналин, от постоянно стимулиране на сетивата. Обикновено посягат към концентрирани подправки, спиртни напитки, дрога, високи скорости, борба с бикове, скачане без въже, четене на прекалено много книги...
Задаването на въпроси също е изкуство. Защото е нужно да гледаме света не само с очите си като орган на тялото. Нужно е да гледаме с очите на разума всичко, което ни заобикаля или ни се предлага на пазара на изкуството. Но за да бъде това възможно първо разумът ни трябва да бъде оплоден от опита и знанието, които придобиваме ежеминутно.
Ако сте си задали поне един въпрос, докато четете тези редове, смятам мисията си за изпълнена.