автор: yellow_crane

На c.

Сърцето ми не е добре.
Разтупа се, а после сякаш спре.
И два-три удара пропуска,
а после пак започва да препуска.
И ето, че съм вече при джипито,
със направление за кардиоексперт.
Една сестра, която най-спокойно
ще вземе роля в порнофилм,
ме кара да полегна на кревата,
и ме намазва със специален филм.
И ето моят ритъм на екрана,
аз виждам свойта честота,
но докторът не вижда нищо странно
и консултира се с един колега.
И според него всичко е нормално -
от ЕКаГето ми излиза -
сърцето ми е просто идеално.
Естествено, предписват ми лекарства -
Атенолол, Метапролол и Аспирин,
а за десерт и Нитроглицерин.
Но не помагат никакви илачи -
сърцето продължава да прескача.
Но вчера влизам във квартална бакалия
и виждам участъковият ни лекар Попилиев -
отдавна вече пенсионер.
Да, стар е, но с осанка достолепна,
и някаква квартална баба
му се усмихва някак си кокетно.
Отиваме да пием по ракия,
и аз му казвам за симптомите сърдечни,
а той се смее някак одобрително
и казва ми че всичко е наред.
И на гърба на листчето с продукти,
които трябваше да купи,
написва с почерк нечетлив
каква е неговата диагноза.
И аз очаквам някакъв латински,
но виждам мнение детинско -
да, този доктор май е полудял,
защото е написал следното:
"Не просто любов, не просто любов,
а от онези, от които и сърцето ти спира,
сякаш уплашено да не се пръсне от щастие,
че нея я има!"