автор: yeshua

а не мога,
една останала е още
мечтата ми за дом -
гнездо на птица,
крепи се по дървесните върхари,
където ветровете брулят
и гънат ствол и клоне,
тук корените ми в душата нежна,
най-яките, най-дълбочинните
да ме държат и вържат
с отвъдното, с отсамното,
с деди и син и с внуци,
с днеска, преди, с отколе, с утре...
И за Мария с Младенеца,
и за Исус от Назарет...

Да кипне и гореща да опари
сълзата ми,
дошла от синьото дълбоко,
да стигнат соковете-чувства
да стиснат гърлото ми, в плач да спрат,

да се отпусна, да отмият
мътилката многогодишна,
по-истински от истинските да са,
мои,
на българин и мъж
и да запея песен македонска
свободно, нашенски
поне още веднъж.