Сиянието на нощта
изпепелява сетивата ми.
Луната бяла тръпне,
като горчиво вино
останало във чашата
след нашата раздяла.
Континенти,светове и океани.
Смачках ги на топка
и ги хвърлих срещу времето ,
като комета.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|