автор: BloodyFingerTips

Последният слънчев лъч умря в пепелника.

Чувам я да спори по телефона в съседната стая - гласът И, странно дрезгав, ми напомня счупена мидена черупка, забравена от някого на жарката циментова площадка...
Изсипвам шепа малини в топлата И шепа и въпреки че много внимаваме, по китките ни потича сокът от смачкани плодове. Смее се. Влажният и дъх се заплита в косата ми и преди да се втурне след златистия прах по листата навън, оставя цяло ято малки парещи белези по врата ми. От ляво.
Излизам на терасата за глътка въздух, а после в мрачната, задушна стая се предавам на спомена за нечии чужди сънища.

нищоврамкипостенитенакоридораРитъмът,които изпълва дробовете ми е лепкав и влажен като изцеден летен облак..бавен обгръщащ горещ ..ритъм,проникващ и разкъсващ границите ми..

Събуждам се мокра и задъхана заради хищния звук на строшено стъкло и все още сънена И помагам да почисти медът,потекъл по топлите теракотени плочи.
После ръцете ми лепнат.
Не от меда