автор: mikelle

Извива се сякаш не знае накъде е тръгнала,
Уж е река , а не знае?
Пьтува през времето ,като влак,
а камьчетата и тракат,тракат,
пенливите пръски росят бреговете и .
...Нима не сме ние реки тьй безпътни,
Нима не препускаме без да знаем,
накьде отиваме.