Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 382
ХуЛитери: 0
Всичко: 382

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПринцесата-воин
раздел: Приказки
автор: Sladkata_Rosi

Имало едно време една смела принцеса-воин, която не се страхувала от нищо. Препускайки по трънливите пътища на живота тя водела своите битки, уповавайки се на силата на сърцето си. Смелата принцеса-воин носела най-искрящият огън в очите си, с него тя изпепелявала лошите мисли от сърцата на хората, а с нежната си и топла усмивка тя сгрявала и развеселявала душите им.
Всички обичали принцесата-воин, защото тя била винаги честна в своите битки и раздавала усмивки навсякъде. Тя изглеждала много силна, стабилна и мъдра и всички разчитали на нея. Но тъжна искрица се появила в очите и - принцесата никога не срещнала своя принц, който, дори и за миг, да й покаже вълшебната сила на любовта. Но ето, че един ден той се появил. Не яздел красив бял кон, а се возел на малка каляска, тъмна като нощта. Принцесата обичала да живее диво и вълнуващо, да изживява приключения, да се гони с вятъра и да докосва слънцето с очите си. Обичала да танцува диво и страстно под бледата светлина на луната, къпела се гола в тайни извори като дивна самодива, препускала под тъмното покривало на нощта и танцувала валс със звездите... Пиела сутрешните капки роса и се хранела с диви ягоди. За това и принцесата имала най-сладките и страстни устни на света. С тях тя целувала своя принц и искала да го накара да се почувства най-прекрасния и очарователен мъж на света. Защото за нея той бил именно такъв. Искала да го изгори в своята страст и да го засипе с пепелта на любовта.
Тя искала принца да и даде възможност да му покаже своя вълшебен свят и да го отведе във вълшебната страна на приказките, където няма място за глупави въпроси и безсмислени страхове. В тази страна, принцесата искала да подари на принца своята най-искрена усмивка и най-топла нежност. Но изглежа принцът не се интересувал от приказни вълшебства и красиви чудеса. Той не искал усмивката на принцесата, защото я смятал за ненужна и досадна. Мислел, че принцесата е глупаво дете, и не искал да се занимава с нея. Казал и, че е напълно невъзможно да и позволи да го обича, защото тогава тя щяла да поиска да се виждат всеки ден. А на принца не му се занимавало с глупави принцеси, той имал по-важни дела, а и искал да живее свободно, спокойно и щастливо. И тогава принцесата заплакала... защото тя не успяла да сътвори най-хубавата приказка за своя принц. Защото се оказала безсилна пред неговите студени думи. И защото толкова силно вярвала в неговите усмихнати очи , че не се интересувала от това, че е досадна на принца. Тя не искала да го кара на сила... но просто не можела да се откъсне от него. Принцът вече беше влязал в сърцето и и не искаше да си отива. Опита се да го изгони. Да му каже, че не може да е там, защото той самият не го иска...
Тук, каза тя, е времето за ново начало. Време е да се сложи край на болката и всички тези отчайващо мрачни мисли. Сега ще сложа край на всичко и ще го забравя....
И тогава видя очите му. Същите онези очи, които я бяха запленили от първият миг със своя дяволски игрив блясък. Онези красиви и палави огънчета немирно танцуваха в зениците му и тогава тя... просто забрави за своето обещание. Още го искаше. Диво, безпътно и да... безпаметно! Тя знаеше, че лети към своята гибел, но нищо не можеше да я спре. Защото беше пленена от любовта. И въпреки болката, въпреки тежките безумни сълзи вечер, въпреки тежко преглъщаното мълчание, тя прости, без да е помолена за прошка. Тя подари ново начало, без да е сложен край. Тя откри нова светлина заради която да живее, но...
Защо, защо този Принц го имаше само в сънищата? Защо образът му бледнееше като летен полъх, но сърцето и продължаваше да го сънува?...


Публикувано от BlackCat на 22.11.2005 @ 05:35:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Sladkata_Rosi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 04:27:10 часа

добави твой текст
"Принцесата-воин" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Принцесата-воин
от angel555 на 22.12.2007 @ 22:55:36
(Профил | Изпрати бележка)
kolkoto poveche princove, tolkova poveche princesi:) браво, всяка приказка е една осмислена реалност