Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 1
Всичко: 426

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИнтелектуалната парадигма - 23
раздел: Романи
автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?


(Продължение)

За границите на нормалното


-Човечността на човешкото Мо, се постига като страна на нормалната сетивност, което показва, че тя има като своя друга страна и нейната противоположност - подхваща Джиги разговора си с мен.
-Но ти го каза, Джиги - отвръщам аз.- Човешкото и неговата човечност се разгръщат като тъждествени, но и като различни. Самото състояние на човешкото ни кара да търсим и да развиваме неговата човечност, при което не може да не си даваме сметка и за неговите отклонения.
-А това нещо не бихме ли могли да го конкретизираме? - казва Джиги с някаква несигурност в гласа.
-Илюстрациите са на всяка крачка, Джиги - отвръщам бодро аз.-Ето тази нощ, в условия на манипулативен произвол, съм обяснявал сложния процес на човешкото възпроизводство…
-Но какво имаш предвид, Мо? - пита Джиги с явна тревожност в гласа.
-Споделям с теб, че обработката между хората върви като неизменна страна на тяхното общуване, което е страна на тяхната сетивност - казвам аз.
-Добре, но трябва да разкажеш по-конкретно…
-Разбира се! Сега се приема за неприлично да се говори за автори като Маркс и Енгелс, поне в Бългрия, макар, че от тях най-много и най-често се преписва и то именно от тези, които крещят срещу тях. Ще ти разкажа нещо чрез едно тяхно признание…
-Но аз зная, че Маркс беше обявен за човек на хилядолетието -допълня Джиги.
-В своя капитален труд "Немска идеология" те правят една забележка, която ми е направила силно впечатление - казвам аз и спирам за момент.-Те признават, че в изложението си не са разгледали такава важна страна на процеса, каквато е обработката на едни хора от други хора.
-Но това означава, че самият процес на разглеждането остава непълен за сметка, може би, на постигнатата яснота на неговото обрисуване - казва замислено Джиги.
-Да! Когато говорим за общуване, много често забравяме неговата друга страна - конфликтуването, а в него пък манипулацията не рядко се оказва водеща тенденция - отвръщам аз.
-Манипулативното и конфликтуването ти разглеждаш като форми на тази граница, за която говорим, нали така? - пита Джиги с нарастващ интерес.
-Да! - потвърждавам аз.-Деформациите на общуването между хората са резултат на колизията на тяхната деформирана сетивност, разглеждана като жива практическа дейност, организирана по един неестествен за човешката природа начин.
-Говориш за характера на труда, нали така? - казва Джиги.
-Да! - отвръщам кратко аз.
-Звучи ми познато, Мо - продължава разсъждението си Джиги.-Може би, посочените от нас граници трябва да разработим по-подробно…
-А това става, когато говорим конкретно - отвръщам аз и се усмихвам мислено.-Напоследък водих разговор с една поетеса върху един мой текст, в който въпросът за срама се превърна в централен и така не го изяснихме докрай. Става въпрос за седния текст:

1.

Ти си в настроение тягостно,
но когато стане яростно,
истината нова ще откриеш -
от срама ще искаш да се скриеш
и ще тръгнеш в сложен път,
все оставящ те в кръстопът.

И тогава, в новата пътека,
имаща душа, но не и лека,
всеки ден по нещо ще намираш,
че възможности ще имаш да избираш
и, отхвърлила натрупаното бреме,
ще създаваш, търсеното днеска време.

Не се отказвай от мечтите,
но, запазвйки в сърцето си лъчите,
потърси и общност, даваща общуване,
чрез което ще достигаш даже конфликтуване,
но и топлината в гърдите, съхранена
и така ще се намериш, преродена.

-Полифонията на изложението е очевидна, а щом текстът е обсъждан конкретно и със самия негов герой, може да се счита, че той е изиграл своето предназначение. Според мен, той дава възможност за провеждане на широко обсъждане.
-Но конфликтуването и манипулирането имат своето продължение в малтретирането и репресирането, когато се използва организираната сила на държавата - пояснявам аз.
-В такъв случай, извеждането на този поцес на осветената сцена може да се приеме като заслуга на демокрацията - отвръща ми Джиги и сякаш иска нещо да допълни.
-Това не е никак малко - отвръщам аз.- За мен това е определно постижение при обосноваването и утвърждаването на новата художествена литература.
-Но и тук парадоксите са невероятни…
-Да! Така е! - казвам аз и бързам да я прекъсна.
-За тяхното организиране и раздухване централно място играят идеологическите клишета - настоятелно продължава Джиги.
-Така е! - отвръщам аз.-Пускат се в обръщение етикетите и голяма част от авторите ги възприемат като своя терминология, с което изневеряват на собствената си съвест. Процесът достига своебразна кулминация, когато хора с еднаква съдба започват да водят битки помежду си. Чрез следния текст илюстрирам тази страна на въпроса:


2.
Дъното

Какво е това "край"?
Какво е това "дъно"?
Поетично-идеологически метафори,
а следователно и изрази без съдържание.
Но щом мъглата се разпръсне по такъв начин,
се образува
периметър на лумпенизацията,
за да се развихри
необузданата енергия,
която с готовност върти пръст,
гмурка се и оцелява,
разпилява и похищава чувства,
тласка децата
по пътя на деградацията…
И всичко това нямало значение,
защото сме били в "примирието"
или по-точно в "примирението",
което било едно и също,
според идеолога,
представящ се за поет.
Но кой е той?
Моят брат!
Как да му се сърдя?
А той е лишен от умения,
но пък е приковал високомерието си
чак на небето,
защото много е лъган,
оскърбяван и отричан,
и не трябва да му се сърдим,
че сега прави същото
в прерията на художествената литература,
готов да спори с поетите
от позицията на познатото самоунижение,
за да израстне в собствените си очи,
наричайки дори и свободата "кучка",
за да постигне
особеното извисяване,
характерно
за самоосъзнаването на лумпена,
но защо ли пък презира духа?
Но ти ме каниш да дойда при теб
на дъното -
в прегръдката на примирението,
което ти разбираш и като примирие?!
Но аз съм при теб, братко!
Отвори очи!
И ти позволявам
да се блъскаш в мен,
да лъжеш на воля,
да изливаш злобата си свободно -
доста си насъбрал!?
Нека първо да ти олекне!
Аз съм избрал мястото си да бъда до теб!
Въпросът е ти сам да стигнеш до мен!
А аз те чакам и ти се удмихваме…с Джиги!



За писането?
Нищо!
Ще се научиш…
Важното е, че познаваш
яроста на прерязаните вени,
но не ми казвай,
че това е комично,
защото било свещено!?
А, да!
Ти обичаш да гледаш
чужди прерязани китки
и затова животът за теб е свърталище.
Искаш да ти повярвам,
че можеш да объркваш
чуждите крехки надежди?
Но да!
Ти си убеден
в безумието на това ти усилие.
Но ти братко,
се увличаш в твърдения,
че лесно издигаш духовното,
а вече призна,
че то ти липсва?!
Но ти си бесен
срещу носителите на духовността,
защото си я загубил
в други времена,
а съвременните идеолози ти казаха,
че миналото е виновно за всичко
и на теб това ти се видя много удобно.
И тук се развихряш -
ти правиш своя бунт сега,
крещиш срщу онзи,
който е минал през калта,
без да се окаля,
тормозен,
без да предаде себе си!
Ти братко,
не можеш да търпиш различните от теб,
а с теб сме различни,
макар и от една кръв
и си станал пазач на блатото,
където тикаш всичко чисто.
Я, да премахнем блатото,
а, какво ще направиш?!
Само така ще можеш да дойдеш до мен,
защото аз не съм там…



Но защо е цялата тази каша
в душата ти, братко?
А, да! Защото за теб
войната е само представа
и никога не си я преживявал,
а аз съм войн,
който ти поднесе свободата,
а ти не пожела да я вземеш...
Сега правя същото -
воювам със себе си,
заради теб
и те чакам да узрееш.
Но и ти,
този път,
си на сцената -
на сцена,
която вече е голяма,
а ти не можеш да свикнеш с мащаба й
и ставаш смешен,
когато искаш да я натикаш в блатото,
но нещо все не се получава…
И жалко, и смешно…
Ще те изтърпя, да знаеш!
(Следва)


Публикувано от mmm на 21.11.2005 @ 18:51:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Mojsei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 17:18:33 часа

добави твой текст
"Интелектуалната парадигма - 23" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Интелектуалната парадигма – 23
от VMV на 23.11.2005 @ 05:05:45
(Профил | Изпрати бележка)
Конфликтуването и манипулативността са нормално следствие на нашите различия - генетични заложби, социален произход, възраст, интелектуален потенциал и възможности, моментни потребности и т.н. Малтретирането и репресиите са социална болест, която (щем-не щем) постоянно ще възниква и с която постоянно ще се опитваме да се преборим (най-вече доколкото стигат силите на самите малтретирани и репресирани, и на застрашените от тази болест).

А лирическият герой в коя война е участвал?