автор: condor

(откъс)

Ще може ли една любов завинаги
като река да потече
и времето напразно
се мъчи да я спре.
Няма друго щастие
с туй да се мери
и като за скъпоценното богатство
ний влизаме сами в оковите.
А щом веднъж въздишките престанат
престанат но не умират
и образи летящи спират,
Тогава любовта оскубва своите крила.
По таз причина
нека Любовта
си има своите сезони.
И нека тоз сезон е Пролет само.
А щом обичащите се се разделят
макар и със сърца разбити
и всичките надежди, попарени
умират безвъзвратно
след няколко години
колко хладно
те могат да я пазят
да въздишат
щом свързани са заедно
за всички времена
веднъж с перо на Любовта закичени
с крилата
окрилени - завинаги
само тъжно ще треперят
без перушина, щом мине пролет.


1819, Венеция
Байрон се чуди дали да се върне в Англия или да остане при графиня Джиколи в Равена.