автор: fightingone

шапката ти поздравява леко, носи се по вятъра,
голата ти глава намагнитизира облаците,
сърцето ти има работа другаде,
устата ти консумира нови езици,
меката трева избуява навсякъде,
лятото разпалва и загася астрите,
ослепял от пухчета вдигаш лицето си нагоре
смееш се и плачеш и загиваш от себе си,
какво ли още може да ти се случи -

Обясни ми, любов!

Паунът в празнична почуда изправя опашка,
гълъбът се сгушва в перушинестата си яка,
изпълнен с гъргорене, въздухът се разтяга,
патокът крещи, от дивия мед си взима
цялата земя, даже и в утъпкания парк
всяка леха обгръща златен прашец.

Рибата почервенява, изпреварва ятото
и се стрелва през пещерата към кораловото легло.
Скорпионът плахо танцува на сребърнопясъчна музика.
Бръмбър подушва отдалеч най-красивата;
ако имаше сетивата му би усетил
как блестят крилата й под бронята
и би тръгнал към далечния ягодов храст!

Обясни ми, любов!

Водата умее да говори,
вълната хваща вълната за ръка,
в лозята гроздето набъбва, подскача и пада.
Охлювът излиза от къщата си така доверчиво!
Всеки камък знае как да разнежи другия!

Обясни ми, любов, онова, което не мога да обясня:
трябва ли в краткото страшно време
да общувам само с мисли и сама
да не познавам нищо любимо и да не правя нищо любимо?
Нима трябва човек да мисли? Нима не липсва на някого?

Ти казваш: друг дух разчита на него...
Не ми обяснявай нищо. Виждам как дъждовникът
минава през всеки огън.
Не го е страх и не го боли.