Ще сме завинаги заедно!
Очи широко разтворени
и търсещи теб, въпреки че знаят,
че няма да те намерят, а светлината
забиваща се в разширените ми
зеници ми причинява адска
болка, но определено боли
повече, че те няма.
Всеки удар на сърцето ми
причинява слънчеви
затъмнения, а понякога
те продължават със дни,
с мрак непонятен
по чудовищност
на моето съзнание…
Толкова близко,
а толкова далече от мен,
заровена на два метра
под белите цветя, които оставих
на гроба ти с треперещи ръце.
Сълзите ми търсят
път към теб през пръста.
Страстно и силно те желая
както и те, а те няма,
сякаш никога не си била
истинска. Болен от мъка
по тебе, моя свят е истински ад
без теб. Реалност, в която те няма,
не е за мен!
И както някога един Монтеки
легна в предсмъртните си
мигове до една Капулети,
така и аз се свличам на земята
с прерязани вени…
А белите цветя оцветени
с капчици от моята кръв…
Още секунди любима
и ще съм с теб завинаги!