автор: Aerol

Вали...
И на ръба на света, в най-отдалечения му край, хората се усмихват. Защото точно в това сиво от кална вода време пристига циркът, а с него пристигат и изгубените им шумно-цветни емоции.
Винаги точно на прага на голямата есенно-зимна скука и точно навреме идва точно този банален пътуващ цирк, в който нито акробатите,нито жонгльорите, нито екзотичните животни или фокусите, нито пък изкусните дресировки смайват хората така, както един клоун. Един странен, невзрачен, тъжно-весел клоун, еднакво пъстър като света навън и безкрайно различен, като света вътре в нас; клоун, който в продължение на няколкото представления успявал да направи хората слънчеви и да излекува душите им от безцветие.
Всеки докосвал клоуна и открадвал за дълго време от него цвят, мечти и любов или поне до следващото междусезоние на голямата есенно-зимна скука. Клоунът се радвал и неговата всеотдайност не познавала пестеловостта, нито пресметливостта на човешкото тесногръдие. Той винаги се усмихвал на хилядите протегнати пръсти, които грабвали цветовете на живителната му същност. И бил щастлив, раздавайки щастие, а щастието отразено в очите на хората, давало посока, смисъл и съдържание на тъжния му клоунски живот.
Една вечер, по-точно през вечерта на последното представление при единствения лекар на забравения кален град дошъл един непознат. Той така и не отметнал глава из под своето всепокриващо овехтяло наметало. Говорел тихо, с някаква отчаяна безнадеждност на човек, който е тежко болен от самота и болка. Лекарят го прегледал, но бил безсилен в стремежа си да му помогне, защото не познавал лекарство за болната, ограбена и опустошена душа на непознатия.
- Знаете ли - му казал лекарят, - тук, в града, веднъж на всяка една календарна година ни гостува цирк. В цирка има един клоун, който съм сигурен, че ще ви утеши и излекува. И ще ви помогне да намерите себе си. Клоунът е вашето лекарство, повярвайте ми.
Непознатият само въздъхнал и сякаш още повече се смалил в грозното си наметало. После с глас, събрал цялата болка на света, казал:
- Благодаря ви за съвета, докторе, жалко е, че не мога да се възползвам от него...
- Но защо? - попитал лекарят смаяно.
- Защото аз съм клоунът...