автор: yellow_crane

На c.

Обичам те. Със ясното съзнание,
че няма никога да коленича,
за да заключа любовта ти с пръстен.
Обичаш ме. Със ясното съзнание,
че няма никога да коленича,
за да заключиш любовта ми с пръстен.
Такива сме и двамата - отворени.
Такава е и връзката ни - без ангажименти
и без промяна на установените ни навици.
Ти знаеш, че обичам да повтарям.
Обичам да повтарям думите,
за да си мисля - всичко е по старому.
Но не е. И сега си тръгвам и най-съзнателно
ще си забравя шапката на закачалката.
Не, няма да се върна вече никога
и ще се скитам по старите ми улици и пътища,
щастлив, задето ме спасяваш от инфаркта,
защото някъде под шапката
оставих и едно сърце на закачалката.