автор: ipolita

Сините и очи още ли гледат
така както те гледаха
всъщност къде ли е тя
къдраво бяло
като облак над гора
който всеки миг
аха, слънцето да закрие
и дъжд от любов
да излива
горчиво е
горчи като пиша
а под дясното
ухо написах
любима
с обич
глупава бях
доверчива
за колко време ме забрави
за дни
за седмица
нима месец ме помни
едва ли
сините ми очи
ги прежали..
а там
под дясното и ухо
пишеше
с обич
от л..