автор: butterfly

Една поезия също за теб

Може би не знаеш онова,
което ще дадеш,
защото ти си щастливец.
Поплачи си с въздушни сълзи,
невидими сълзи,
които само светите ангелите виждат
и знаят къде да отнесат.

Ала сезоните ще се сменят.
Нови рози ще разцъфнат.

И ще се появи вътре в теб
и там, на хоризонта
една мъничка поезия.

Ще бъде може би
вече съществуваща
там, на хоризонта
една поезия също за теб.


Бих искала да се преродя,
да започнем всичко отначало,
нямаше да усещам тази болка.
Но ти нямаш прозрачни сънища от кристал,
толкова безстрашни и чупливи,
за да умреш сега,
заради едно съжаление.

Ще се появи вътре в теб
и там, на хоризонта
една мъничка поезия.

Ще бъде вътре в теб
там, на хоризонта
една поезия също за теб.

Прости и забрави
доколкото боли да притежаваш,
но накрая знай,
че си още тук
и давай всичко, давай много,
през цялото време и твоят знак ще остане.
Този възел
го развързва само слънцето,
както се разтопява снега.

И ще се появи вътре в теб
и там, на хоризонта,
ще бъде може би
вече съществуваща
там, на хоризонта
една поезия
също за теб,
също за теб,
също за теб.