автор: 6arka

(нещо като пътепис ама не съвсем)

когато се връщаш в даден град за да поработиш
ти се струва
че той ти принадлежи единствено на теб
в този смисъл
всяко завръщане е усмивка
и разглеждаш това
което се е променило
от последният споделен миг

може би само по-старите градове
се изменят по-бавно

и се завръщаш в тях като към забравен дух
защото всяко занятие тук
е духът на мястото

и се замислям
за местоположението на всяка дума и сграда
в пространството
и нейното предназначение

още си спомних за Балчик
как се свърза с разказите на Мирча Елиаде
съвсем неочаквано
за Памуковия Истанбул
и за Виановия Сен-Жермен дьо Пре

а на входа ни чака по една
Девета на порта
или Триумфална арка
и ми се иска да те попитам
можеш ли да организираш пространството
или то те поглъща в себе си

после отминаваш неволно даден просяк
хвърляш монета в шапката му
и се усмихваш
утре ще има друга реалност
друга страница

приятно четене