автор: bogest

/за Ангар/

Тъкмо бях взел метлата
Обикалям къщата
И гледам паяжини по огледалата

Казвам си (не си говоря - различно е ;). )
Кой е тука нарцисът? -
Аз, или паякът
Или, разчитайки на нарцисизма на мухата
Паякът плете и по стъклата

Повдигнах метлата
Но преди да махна
Си спомних че свещенната душа витае в всеки атом
От години не съм убивал и муха
Още повече, че не съм паяк
Напротив - когато в стаята, в зима мушица има
Аз съм сигурен, че стоплил съм добре
А на паяците няма да се сърдя, че тъчат паяжини за красноречивата муха
Защото така върви животът

Лъвовете спят като са сити
И тичат щом са гладни.
Косатките се гаврят с тюлените когато са гадни.
Вълци приближават селото от глад.
Въобще, всеки рискува по нещичко във този свят.

А паякът че е умен, умен е.
Ама да се чудиш, за какво му е.

С намигване си снех метлата
Оставих паяжините по огледалата
Когато ми е нужно да се поогледам
Поотмествам паяжините и после пак ги пускам
да висят, където са си, до следващия път.