автор: acid_dust

Обичам да стоя под масата. Всъщност не обичам да стоя под масата. Но под масата се чувствам сигурен и защитен. Особено ако има покривка отгоре. Или ако масата е бюро.
Обичам големите бюра и масите с плътни покривки. Не съм се заседявал отдолу от има-няма 20 години. През последните две седмици обаче може да се каже, че почти там си седях. Днес и вчера бях цял ден под голямото бюро на работата. Това е предимството да работиш на бюро. Колегите си мислеха, че съм на стола, гледам съсредоточено в монитора и чаткам още по-съсредоточено по клавиатурата. Но всъщност бях под бюрото. На мекия стол беше само външната ми обвивка. Много е удобно там. Под масата/бюрото. И спокойно. Тихо. Без дразнеща светлина и озъбени муцуни наоколо. Дори да се усмихват всички са озъбени. Животът също е озъбен. Той озъбва хората. Озъбена работа. Озъбен свят, Не обичам някой да ми се зъби. Защото и аз трябва да му се зъбя. Иначе има опасност ме ухапе. Животът също хапе.А и зъбите не ми са хубави. Айде ако имаш хубави зъби и се зъбиш, как да е. Но не върви да се зъбиш с лоши зъби. Не предизвиква респект. Под бюрото никой не се зъби. Ако можеше само под масата/бюрото да има място за поне още един любим човек. И да може да се предвижва...

Но! Обичам „Но"!. Всъщност не го обичам, това „Но"!. В живота винаги има „Но" и „Всъщност". Нищо не се знае. Мислиш си, че някой ти се усмихва? А ако „Всъщност" ти се зъби? Живота?

Вървиш си доволен нейде там зад Голямата вода. Като един приятел на приятел. Караш си големия Truck. Или кабриото? Или спортната Honda? Като един приятел на приятел. Ей така си караш по големия булевард. Взел си лелеяната (ама к'ва яка дума) Зелена карта. В новата ти къща те чака младата ти готина жена. Чака те. Както може да те чака само младата ти, готината ти, влюбена ти жена. Ти караш готината си кола и се усмихваш. С готината си усмивка. Защото най-сетне, откато си се родил, животьт ти се усмихва. Усмихваш му се и ти. Защо да не се усмихваш? Млад си, изпълнил си една-две-три-четири... мечти. Време е да изпълниш и някоя и друга мечта на родителите ти, брат ти, на младата ти готина жена. Усмихваш се, защото ще караш ски след месец в родината. Ще видиш приетелите си. И родители си. Обичаш да караш ски. Младата ти, хубавата ти жена мечтае да кара ски. Ти ще я научиш. Най-хубавото е да сбъднеш някоя друга мечта. И така докато си се усмихвате с Живота разбираш, че всъщност той ти се е зъбил. Може и въобще да не го разбереш „Всъщност", „Но". Защото! Защото озъбилият ти се Живот те връхлита. Като един американски огрооооомен Mack. И ти си оставаш там. На онова американско кръстовище. Усмихнат? Вечно млад? Озъбен?

Предпочитам под масата. Не ме е страх. Но! Как да разбера кой ми се усмихва и кой се зъби насреща ми?