автор: Anele

Плюшен Мечо живее от няколко години у нас. Игрив е, същевременно има благ характер и е послушен.
Споменах ли за разходките? Много обича да се разхожда, но не самичък, а в компания.Най-често излизам с него - слагам му строгия нашийник и тежката верига и тръгваме. Плюшен Мечо е още по-примерен, когато сме вън от къщи - не опъва повода си, ходи редом с мен и разглежда (по свой собствен начин) дърветата и тревичките. Общо взето се държи като най-милото и възпитано куче на целия свят. Но света нещо е сбъркан.
Разхождаме се веднъж кротко и ни съзира съседката:
- О! Извела си Големи Зъби на въздух? - провиква се тя от около пет метра разстояние.
- Какви Големи Зъби? Извела съм Плюшен Мечо.
- Никакъв Плюшен Мечо не е това - от тук виждам Големи Зъби и се надявам, че няма да го пуснеш от тежката верига да тича, защото ще ни изпохапе всичките.
- Объркала си се - приближи се и, че ще видиш Плюшен Мечо!
Съседката ме заобиколи от далеко, клатейки глава.
Това ми се случва не само с нея. И други хора са наричали "Големи Зъби" моя Плюшен Мечо. Странна работа... Даже отидох на очен лекар - прегледа ме, поклати глава и... коригира зрението ми. Да, изпълних си рецептата и реших да пробвам още на първата разходка. Сложих очилата и погледнах към другия край на тежката верига в ръката ми - Плюшен Мечо. Свалих очилата и погледнах пак натам - Плюшен Мечо. Никъде не видях Големи Зъби. Явно не аз имам нужда от очила.