автор: mai4ka

- Искаш ли да играем ?
Не исках. Но детето ме гледаше с такова очакване.
- На коя игра?
- На минало. Искаш ли да ти покажа?
На минало! Как ли се играе на минало? Стана ми интересно. Май бях чувал нещо...
- Добре. Покажи ми.

Появиха се в нашите среди преди около два месеца. За първи път ги видях на откриването на една изложба. Бях чувал за тях. Загледах ги. Млада симпатична жена и момиченце на около пет годинки. Детето си похапваше от почерпката, а жената нещо му обясняваше. После ги мярнах на следващата изложба. И на биеналето на графиката дойдоха. Не пропускаха. Май някой рисувал момиченцето.
Много бързо станаха любимки на творците. Имаха усет за красивото и все се смееха за нещо.
Детето бъбреше неспирно. Разказваше че ходели и на други места. Представяне на Цептер. Някакви тенджери било това. Баницата ставала супер. И в църквата ходели също. Да хранят бедните. Било прекрасно! Знаел ли съм, какво е да нахраниш гладен? Там мама и давала да слага водата по масите. И после да бърше чиниите и давала. Имало било индийка. Истинска. Готвела боб с макарони. Ммм... А попа и подарил кукла. С мама играели на минало. Например на скитници. Страхотна къща си намерили за игра. Имало печка за дърва.
Бъбреше... Бъбреше...
Тя много обичала изложби. Каква красота! Е, не всичко разбирала, но мама и обяснявала. Обичала художниците. Те давали бонбони.
Съпругата ми настояваше, да ги поканим на гости.
- Жената е толкова мила. Ще видиш. Интересна е. Сякаш не е от този свят. Има някакъв идеализъм в нея, който омайва. Така обяснява обикновенни неща, че да се чудиш, как не си се сетил сам. Нека ги поканим. А, и момиченцето е забавно. Все нещо си измисля.
- Добре.- съгласих се.

Добре. Добре. Ама сега мен ме дърпаха за ръката да излизам в снега.
- Чакай! Навън ли се играе?
- Ами как се събират дърва според теб?
Гледаше ме насмешливо.
- Дърва... - недоумявах.
- За печката. Нали в миналото няма ток. И сняг ще събираме.
- Сняг...- съвсем се обърках.
- Ех, че си... Уж голям пък не се сещаш. Нали извора е замръзнал. Ще съберем дърва. Ще запалим печката. После ще съберем сняг. Ще го разтопим, за да изперем и да измием чиниите. Няма да се къпем. Аз съм къпана.
Направо не повярвах на ушите си. Как и хрумват такива неща?
- Откъде...откъде я знаеш тази игра?
- От мама. - усмихна се. - Много е забавно. Ще видиш. Хайде! Подръпна ме нетърпеливо.
Майка и се беше заприказвала с жена ми. Обясняваше нещо за заключване на съзнанието. Звучеше ми доста налудничаво.
- Извинете! Може ли за момент? - казах.
Тя дойде. Лъчезарна както винаги.
Разказах и разговора.
- Извинете... Извинете че ви се меся, но мислите ли... мислите ли че тези игри са добри за детето?
- Тя е щастливо дете, не мислите ли? - усмихна ми се. - Май стана късно? Ще си вървим.
................................
Не можах да спя нея нощ. Имах чувството, че преди да ми отговори в очите и се мярна болка. Дали ми се е сторило? На сутрината се обадих в предприятието, където каза че работи. Незнам защо го направих.
Не им давали заплатите от няколко месеца. Напуснала преди два. Не. Не знаели къде живее. Вероятно при родителите си. Била самотна майка.
Не ги видях повече.
Само...
Още чувам възторжения глас на момиченцето:
- Знаеш ли? Знаеш ли какво е да нахраниш гладен?