Тягостно! Небе провиснало!
Дъжд ръми и е прокиснало.
Облаци...и път без изходи!
Тъжна нощ, безлунна истина.
Пиша стих и нося бремето,
в тъга и скръб обличам времето.
Един живот, а пропилявам го;
една съдба - изпепелява ме!
Мечтала бях да литна с вятъра
и да пребродя необятното;
да хвана лъч, да светя в тъмното
и щастие да стигна - пълното!
Е да, сега аз съм се вкиснала -
разплаквам облака, тъгата плисва ме.
Вали дъжда - излива болката...
В локва съм, в калта...И толкова!
Пак тъпо е. И кално...Никакво!