автор: gumbert

Угасва слънцето, и близък е мигът,
Когато залезът на дъното на залива ще иде,
Но няма птица дето да оплаква тъжно края на деня,
И както винаги, така и днес,
Безмълвна в тъмното безмълвие,
Затварят се клепачите на птичката над помътнелите очи
Или пък, някъде далеч от своето гнездо
Застигната от приближаването на нощта, ще
Кацне тя на клонка някоя, и мигом ще забрави своя страх
И само тихо ще зашепне: «Спасена съм!
И колкото и мракът бавно да приижда,
Сигурно е туй, - ще дойде пак денят и ще отсъди,
Каквото трябва, - то утре ще се случи!»