Някога отдавна
В далечни земи
Щастливо живеели в сговор
Три прекрасни сестри.
Най-голямата, Вяра,
Любимка била
Но лошия цар
От долната земя.
Направил той магия -
Извил се вятър и откраднал Вяра.
За ужас на сестрите й
Не останала от нея и следа.
Надежда и Любов решили да я търсят.
Разделили се и тръгнали по широкия свят.
Без да спират на конете да препускат
Дни, месеци, години, но без резултат.
Веднъж Надежда спряла
До дълбок и хладен вир.
От водата пила и веднага
Болна легнала подир.
Любов пък стигнала до тъмна гора.
Там живеела вещица, която много лоша била.
Завидяла й за дивната красота
И омагьосала я да не бъде вече мома.
Любов се превърнала в чувство красиво,
Което радва много сърца.
Но не остава при никой за дълго,
Защото още търси изгубената си сестра.