автор: Anele

Прашна сутрин,
тежи главоболие,
горчи познат аромат.
Мъгли, ветрец,
слънчево своеволие -
избрала съм свой занаят.
Дърпам завесите,
затварям прозорците,
спирам часовников звън.
Скачам във дрехите,
намъквам обувките
и лудо се втурвам навън.
Забързани хора,
объркани мисли -
загубили вяра в мен.
Изпускам тролея,
но скачам в таксито -
завърта се целия ден.
Пристигам пак първа,
отключвам и влизам,
компютрите гледат към мен.
Човек след човек
часовете се нижат...
Умира и днешния ден.
Лицата се сливат,
гласовете затихват
в страшно колело.
Мярва се мила усмивка,
овенчана от любими очи
и изчезва, без да каже защо.