автор: Izabella

Душата ми е като лира с изпокъсани струни.
Опитвам отново забравена мелодия да разпозная в себе си.
Търся нежността и надеждата в музиката вътре в мен.
Звуците са само подобие на скъпоструващите яростно пазени спомени,
за една любов....
Затварям очи.
Ще успея ли отново да се уча да докосвам струни,
на които някой някога е създавал шедьовър.
Музикант, изтръгнал от хладната материя нещо, приличащо на чувство
като обещание за щастие...
Майстор, втъкал в допирът на ръцете си
цял един свят
моят свят.
Искам ли
отново да избликвам от вятъра..или от дъжда..
като отсянка на магия.
Мога ли да повярвам отново,че в моят глас са останали
нотите на един свят, в който ние творим чудесата си....

Душата ми-перфектната лира в колекцията на перфектен колелекционер.....