автор: meta4a

Всичко беше както обикновено но въобще не беше и ние нищо не предполагахме. Буса летеше по добре познатия му маршрут и като че ли предполагаше съдбата си а и нашата. Та на връщане от Калофер от планината се зададоха и бързо се спускаха кум нас, като че ли черни облаци, стана почти тъмно и дори пуснах фаровете. Ангел беше неспокоен, запали цигара и каза - от 2 години пътувам по тези места но такава буря не помня.
На мен незнайно защо някак ми харесваше. Обичах да карам при екстремни ситуации. чак когато влизахме в бензиностанцията забелязахме, че нямаше ток. Спрях буса пред вратата и зад прозореца се виждаше мъждукащата светлина от свещ. Ангел едва отвори вратата, силния вятър я натискаше и ми бе нужно усилие за да я отвори. След минута се върна, влезе и седна, беше почти мокър а разстоянието межди 2те врати беше на 2 метра да се махаме

каза той ядосано и блъсна вратата