автор: Anele

Звезди бленувах
и безлунни нощи
с прегърнато от облаци небе...
Загърбвах хора
с неприятни мисли
и тичах
само аз си знам къде.
Преминах
през гори зелени
по пътя си
(тъй кротко криволичещ)
в реките гледах,
но не виждах мене -
Нима съм станала различна?
Звезди загубих
в пълнолунни нощи,
без облаци по черното небе.
Но все пак тичам,
тичам още,
където пътят ме зове.