Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Малкото идиотче стоеше право пред мен. С ръчички прибрани в стойка мирно. Гледаше ме в очите, а в неговите се четеше разбиране.
- Спри! Сприда рисуваш по чаршафа! Ясно ли е? Ясно ли е, попитах?
- Да. - кимна.
Излязох от стаята. Бях побесняла.
Тъкмо прибрах прането и бях изгладила чаршафите, когато се звънна на вратата. Майка му го водеше. Помоли да го остави за час-два при мен. През ума ми мина мисълта да откажа.
Откакто се настаниха отсреща не можех да спя спокойно. Постоянно се чуваха крясъци и детски плач. Понякога виждах по детето синини. Чудех се, що за майка има. Един ден не издържах и повиках момиченцето да си играе с моето. Беше красива, четиригодишна с големи бадемови очи и меки кадифени къдрици. Оказа се ангелче. Толкова мило и послушно. Говорех му леко, нежно... Нахраних го. То ме прегърна:
- Ще ми станеш ли мама?
Толкова ми дожаля. Реших да го каня по често. Но децата са си деца. Правят бели понякога. Това се оказа истински гений в измислянето им. Научи дъщеря ми да рисува с червило по тапетите. Веднъж докато се усетя я подстрига, така че се наложи после да правим прическа нула номер. Не знам как преживях златните косички, които толкова много обичах. Нарязаха ми плата за рокля. Искали били да помогнат. Какво ли не измисляше. Почнах да се страхувам от това дете. Като му кажех нещо да не го прави, то не го правеше. Но можеш ли да кажеш на децата всичко, което не бива да правят. Все нещо пропускаш. Ако я сложех да стои някъде, тя не мърдаше докато не и кажа че може. Само гледаше тъжно. И чакаше.
Преди няма и седмица я видях да реже една от книгите ми. Много ми дойде. Побеснях. Обърнах я към себе си и се развиках.
- Глория, спри! Спри! Разбра ли? Няма да режеш книги! Забранявам да пипаш рафта с книгите! - грабнах книгата от ръчичките и и тръгнах да търся лепило.
Обърнах се на вратата. Тя гледаше след мен.
- Разбра ли? - попитах вече поумекнала, а по устните ми покълна виновна усмивка. " Защо се развиках? Та тя е дете?"
Усмихна ми се вместо отговор. " Ето разбрахме се." Излязох доволна. Върнах се след няма и две минути. Беше взела друга книга и най-прилежно изрязваше. Заковах се на вратата. Тя вдигна поглед. Усмихна ми се и се зае да довърши започнатото. Не можех да повярвам на очите си! Сякаш нищо не съм казала!Такава наглост... И през ум не ми мина, че трябваше да прибера ножицата, че... Само недоумявах. Поне малко вина да имаше! Поне малко страх в погледа и! Нещо да показваше, че онова съгласие преди малко не ми се е сторило!
Нищо...
Причерня ми. Не помня как и с кава скорост я върнах на майка и.
Днес не знаех дали искам да я пусна.
- Искам у вас. Ще слушам.
Все пак подкупващата и усмивка отвори вратата на апартамента ми. Но как и хрумна да рисува по чаршафа? Как? Вярно че бял и гладичък, но нали съм дала блокче? Че и черния флумастер хванала. Ох! Деца все пак. Ще измисля как да го изчистя. Докривя ми, че пак се развиках. Тръгнах да се извиня и да обясня, че това е лошо и ...
В момента в който отворих вратата, отново ми причерня. Тя рисуваше. Върху калъфката. Този път с червено. Така се беше вглъбила, че даже не ме чу.
- Глория, спри! Спри ти казвам! Пикла недна! - крщях почти истерично.
Никаква реакция.
В този момент простих на майка и. Бях излязла извън кожата си от обида и гняв. Каква наглост. Точно преди три минути каза, че няма да го прави.
- Мамо, мамо...
Не чувах... Втурнах се към Глория, издърпах и флимастера и я ударих.
Някой ме дърпаше за дрехата.
- Мамо! Мамооо, бе!
Гласът достигна до мен, като през пелена. Почти като насън се обърнах.
- Мамо! - Две очи ме гледаха обвиняващо.- Защо я удари мамо. Тя не чува. Говори и нежно и тя ще прави точно каквото искаш. Когато крещиш просто не те чува.
- Откъде... как си разбрала?
- За разлика от теб аз я обичам, мамо. Мен ме чува.
............................
Днес видях снимката и. В някакъв вестник. Майка и не издържала. Дала я в SOS "Детски селища" преди две години. Много интересен случай от медицинска гледна точка. Само високите тонове се губели. Направили и операция. Успешна. Сега Глория чувала всичко.
Питам се... Питам се дали е за добро?
Незнам...
Публикувано от hixxtam на 13.11.2005 @ 19:13:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 13
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Глория" | Вход | 12 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Глория от libra на 13.11.2005 @ 19:24:21 (Профил | Изпрати бележка) | пак ще го кажа, виртуозни разкази пишеш маи4ка!
замислящи и дано повече хора ги прочетат..
почитания за написаното |
]
Re: Глория от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 13.11.2005 @ 19:28:11 (Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/ | Това вече е!!!
Най-висока класа.
Драматична история. Неочакван край. Трогателност.
И хиляди неща изписани между последните няколко реда.
Хиляди неща за които всички трябва да се замислим, а въпроса с който завърши е просто най-подходящият. |
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 19:56:41 (Профил | Изпрати бележка) | Мъчно ми е за нея.
Сега ударите върху тякото ще намалеят.
Но... но ударите върху душата...
Дали нямаше да е по добре, ако чуваше само тези, които я обичат?
Незнам...
Благодаря ти, cefuleSteven, за коментара. |
]
Re: Глория от Amar (amar4e@yahoo.com) на 13.11.2005 @ 19:32:25 (Профил | Изпрати бележка) | нямам думи...
великолепен разказ.
докосна ме |
]
Re: Глория от nikoi (boo@abv.bg) на 13.11.2005 @ 19:49:25 (Профил | Изпрати бележка) | "Спи, мое малко, спи, мое сладко-
мое и чуждо дете!
Няма я мама, няма го татко-
нейде далече са те..."
Дамян Дамянов
_____________________
Знаеш ли колко присърце го взех?!? |
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 20:01:10 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, nikoi!
Незнам колко присърце...
:-)
но се радвам че намина! |
]
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 20:11:25 (Профил | Изпрати бележка) | Усмивки и за теб, Amphibia!
:-)))
Благодаря за харесването! |
]
Re: Глория от angar на 13.11.2005 @ 20:31:50 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | И отново съм във възторг от разказа ти, Маичка!
Рядко прочитах разкази, но от твоите винаги оставам във възторг - и от умението ти да пишеш интересно - леко и четивно, и особено от съдържанието им! Хуманни, благородни, доброжелателни!
"Само високите тонове се губели!" Дали това е изключително рядко явление? Струва ми се, че много хора - и с право - не трябва да чуват "високите тонове"! А на други пък само така трябва да им говориш, за да те чуят!
Сърдечно те поздравявам! |
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 21:52:19 (Профил | Изпрати бележка) | Tъй, Тъй, Ангар, Може да не е толкова рядко явлението, колкото си мислят докторите.
:-)))
Усмихваш ме винаги!
Благодаря ти
гушшшш :-))))))) |
]
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 21:53:37 (Профил | Изпрати бележка) | :-)))
Да не идеш на операция, ей!
Аз май си отговорих кое е по добре...
Благодаря и поздрави! |
]
Re: Глория от copie на 13.11.2005 @ 21:25:04 (Профил | Изпрати бележка) | Уоу! Mai4ka! Този разказ е великолепен - фабула и език! Поздрави! :))))) |
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 21:56:35 (Профил | Изпрати бележка) | Уоу! Сopie! Особенно ми е драго, че намина :-)
Не те очаквах и ми е драго.
Благодаря ти за коментара!
Поздрави!
:-))))) |
]
Re: Глория от copie на 13.11.2005 @ 22:10:38 (Профил | Изпрати бележка) | Аз редовно наминавам :)
Обичам класическия разказ: ясна фабула, плътни герои, леко разказани истории. Този е такъв.
Може би недооценявам други форми, но ти няма да се сърдиш! :))))) |
]
Re: Глория от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 22:37:26 (Профил | Изпрати бележка) | И през ум не ми минава да се сърдя!
Опазил ме господ!
Кой ще ми ремонтира "поезията" после?
:-)))))))) |
]
Re: Глория от copie на 13.11.2005 @ 23:03:49 (Профил | Изпрати бележка) | Хехе! Имаш го от мен с удоволствие! :))) |
]
Re: Глория от Zen_ на 14.11.2005 @ 00:57:44 (Профил | Изпрати бележка) | Хубав, увлекателен разказ!
Четох го с интерес!
Поздравления, mai4ka! :)
_Z_ |
]
Re: Глория от Aerol (dilovska@abv.bg) на 06.01.2006 @ 00:05:53 (Профил | Изпрати бележка) | "Не бийте никога децата!
те ще запомнят този бой и паметта им за разплата
ще стряска вашия покой.
Ще станат някога големи,ще отмъстят,но не на вас.
И в дланите им пак ще стене,ще плаче друг човешки глас.
Ще удрят ядно и ще шепнат:"Така ни биеха преди".
А всъщност ще са мимолетни като обречени звезди.
Те ще пораснат и когато
усетят в мишците си стръв,ще очертаят по земята
следите си със чужда кръв.
А някои дори ще бъдат и по-безмилостни от вас.
ще пишат смъртните присъди
над всеки хубав детски глас".
...
Исе,
изключително е!Браво на теб! |
| |