... все едно
и как изглеждаш,
висока ли си
и дали тежиш изобщо.
Останах си сляп, а трябваше уж да прогледна,
изпи ми на разума останалите капки,
като гол охлюв се свивам и скапвам.
Неравностойностно чужди сме, ти превъзхождаш,
а не ставам роб и слуга да съм.
Изсмукваш душата ми, обичта ми
и от омразата ме държиш на косъм.
Разсече ме с меча-Мъдрост на Кали,
просна ме слънце да ме изгаря,
разпарчетисани Горе и Долу
вътрешности и скъсани нерви-парцали.
Разтворена и разполовена мида,
разчекната, вътрешно тъпа,
крилатата ми черупка подлъгва -
не мога да литна,
сух и твърде лек станах.
Изгълтай другиго,
спасявам се,
при Дявола оставам.