автор: sradev

Днес, като 13-то ведро настроение в прясната мъгла на битието зад прозореца срещнах едно познато семейство.

Със семейство Егови се запознах неотдавна. Те са много мила тройка:
бащата - Егаз
майката - Егати
детето - Егото.

Все се карат за нещо, все имат нещо да делят, ама иначе - само некой да ги закачи и веднага гракват насреща му. Бяха си поделили временно сутринта. Пан Егаз яхна колата и запраши към супермаркета да си купи нов гаечен ключ, че старият му мязаше малко на крив и дървен. Егати се загледа в огледалото и откри по лицето си липса на зимно палто, зимни обувки и зимна шапка. Това я вледени и тя се разболя от паралипсис. Но здравето преди всичко - изяде кутията с шоколадови бонбони и малко треската й попремина. Егото през това време изследваше дълбините на носа си и вадеше от там най-невъобразими играчки.

Срещнах ги вече събрани наедно, изтупани официално да отиват на късната сутришна литургия, където да си похапнат якичко. Вече беше сервирана съседката, което даде повод на Егати да сравни гаечният ключ с палтото от огледалото и да разведри настроението с хленчене. След нея добави гласче Егото, че на този свят има още няколко играчки, които няма. Егаз беше убеден, че нова кола би му утивала на нова работа, която по новому би мразел.

И така цялата тройка влезна в катедрата да си изкаже своите претенции към местната организация на света.