Толкова си ти красива!
Толкова приятен глас!
Река бурна и звънлива
търси сладостния час.
И хубоста ти хвърля примка
с твойте палави очи.
И във райската градинка
дяволът ти не мълчи.
И взема думата,говори.
Изпълнен е със хитрини.
И няма като него втори
със думи да те заплени.
Да се промъкне във сърцето,
гнездо да си направи там.
Затуй ли ти си сътворена,
човекът пак да бъде сам?