автор: jel

Една жена мъжа си чака
и през прозорчето поглежда,
дали няма да се мерне в мрака
комшията и -таз надежда.

Мъжът и май ще се забави
и ще се върне след година.
Но чака тя,не ще забрави
кога комшията ще мине.

За да я стопли в нощ студена,
за мъжа си - все тя мисли.
Затуй жена е Мелпомена,
че жените са артистки.