автор: meta4a

Тръгнах от бензиностанцията бясно, времето беше ужасно но това тогава не ме притесняваше - дори ме възбуждаше. От бензиностанцията до бариерата имаше два - три километра, а аз ги вземах за една минута неосъзнато за мен тогава време. По пътя настигнах две коли, които прескочих като „бръмбар сламка".Ангел мълчеше.
На петдесет метра от прелеза се разминах с Жигола, която караше на дълги, лек завой и се озовах пред спуснатият прелез. Спрях рязко на метър от бариерата. Отсреща имаше спрели коли. Тогава не осъзнах, че жиголата няма как да е била от другата страна, а ни е чакала и виждайки три чифта фарове да се приближават се е уплашил шофьора и е решил да избяга. Изгасих микробуса - грешка, изключих фаровете - грешка. Силният вятър продължаваше да лепи листа по прозорците. Габаритите едва мъждукаха, а лампите около прелеза не светеха. Мрак. Денят свършваше. Ангел запали цигара, аз го последвах, обърнах се да сваля два пръста прозореца и до ..........................................
Забързан силует на мъж се приближаваше до буса. Не успях дори да заключа вратата. Той дръпна яростно вратата и се озовахме лице в лице. Дясната му ръка държеше автомат „Калашников", беше с маска на главата и облечен с полицейска униформа. Истерично крещеше.
- Къде е колата, къде е колата?, „каква кола в това време, търсеха тези ченгета?" - мислех и го разбирах че е ядосан. Знаех че не сме замесени в никаква кражба на кола, ще им обясним че сме инкасов и щяха да ни пуснат. Да ама не. Не се сетих, че бяха разбрали че колата която трябваше да ги чака вече я нямаше, но ние за жалост бяхме там. Сграбчи ме силно за ръката и ме свали на мокрият асфалт.
- Събличай се , лягай по очи! - крещеше истерично ченгето над мен.
Бавно свалих потника и късите си вече мокри панталони. Лежах в някакъв гьол и полудявах от яд, но се сетих за историята, която ми беше разказал Ангел, как преди месец при акция „Комар" при подобна ситуация маскирани ченгета им взели пушките „помпи" , заради изтекло разрешително за носене и останах временно спокоен.
- Къде е оръжието? - крещеше боклука над мен.
В този момент съжалявах че нямам оръжие. Щях да му отнеса главата без да се замисля, въпреки че тогава все още мислех че е ченге. Беше опрял дулото на автомата в главата ми.
- Стани! Ръцете горе! Гледай към буса! Ръцете горе! Не се обръщай! Ще те гръмна! - ревеше от злоба и яд.
Започна да стреля, но не усещах нищо. Ушите ми писнаха. В първият момент реших да ги запуша, но се сетих че ми крещеше „Ръцете горе, че ще те гръмна", продължих да ги държа на тавана на буса. „Щом стрелят работата е сериозна" - беше следващата мисъл, която прелетя през главата ми. „А Ангел жив ли е?" - другата.
- Качвай се в буса! - отново изкрещя тъпака и ме набута яростно през шофьорската врата. Беше много як. 170/90, почти дебел. Прелетях през шофьорската седалка, торбите ги нямаше, бях а нахвърляни на предната и облегалката пусната върху тях. Дебелака се качи и седна на шофьорската седалка.
- Качвайте се бързо! - пак крещеше.
От вратата на Ангел бързо се качиха двама въоръжени. „Опааааа" . Бях а цивилни, тогава само за един миг се изпари мисълта , че това са полицаи. Единият, които седеше в средата, беше седнал върху торбите, се обърна към мен и насочи в лицето ми прожектор и автомат. Вече бях заложник и нямах никаква идея, какво да правя, съзнанието ми изключи и само изпълнявах крещящите им заповеди.
- Дръж си ръцете горе на главата! - викаше сега този, които навираше автомата си в лицето ми.
Буса запали - А сега какво? - мислех аз и нямах никакъв отговор. Буса нервно подскочи и изгасна .
- Слизайте! - изкрещя шофьора, а този който ме заплашваше каза:
- Той ще кара! Идвай да караш! - говореше на мен, гледайки ме жално.
- Не слизайте и вземайте торбите! - максимално истерично крещеше моя псевдо полицай и некадърно ненормален шофьор.

Този сигурно е дрогиран - беше следващата мисъл, която прелетя през съзнанието ми. А предишната беше, че няма да карам, ако искат да ме застрелят, но няма да карам.
- Къде да карам? Ангел го нямаше. Тези не бяха полицаи. Къде? Не можех дори да мисля.
- Слизай! - отново ми изкрещя ненормалният ми „приятел", фалшив полицай и ме смъкна от буса.
- Лягай по очи! - затича се бързо към колата спряла зад мен.
Шофьора излетя през прозореца, прелетя през асфалта и се търколи в храстите, още двама го последваха. Гледах всичко това. Вторият „полицай", който помагаше за „разтоварването" на червената лада, с която бяха решили да избягат, изкрещя на третия бандит, който в този момент тичаше към колата и носеше торбите:
- Стреляй по гумите на буса, стреляй копеле!
Той обаче нямаше свободна ръка, а и реши че торбите бяха по важни, това за мен беше добре, защото главата ми беше на педя от задната лява гума и щях да съм голям късметлия, ако не ме улучи стреляйки по гумите. Започнах да се търкалям по асфалта инстинктивно. Ладата рязко се завъртя на пътя и тръгна рязко към Хисаря. В този момент станах и започнах да мисля . Бях жив, а Ангел? Сигурно ако е жив са го взели него за заложник. Затичах се към буса с мисълта да ги гоня. Качих се посегнах да запаля, но ключа го нямаше, „бяха го взели" помислих си тогава. Слязох и завиках:
- Ангеле? Ангеле? Ангеле? -
- Помощ? - чух приглушен вик , идващ от къщичката на кантонера, която беше абсолютно тъмна, трябваше да свети. Поех към нея, но се усъмних и се върнах.
Тъй като газовият пистолет, който седеше в жабката беше абсолютно счупен, взех ножа, който използвахме да берем дини и зеле, и от време на време, като отверка и влязох в тъмният кантон. Посегнах към ключа на лампата веднага щом отворих вратата. С другата ръка стисках ножа. Тъмнината изчезна, крушката светна и видях мъж (явно кантонера), вързан за стол и бутнат настрани. Стенеше.
- Не ме убивай - молеше ми се той. - Имам две дъщери моля те не ме убивай.
Моля те не ги прави сираци.
- Аз съм от добрите - бързо рекох и срязах въжетата, които бяха оставили ярки следи върху китките му и глезените му, и казах троснато - Обади се на ченгетата! - мислех за Ангел и нямах повече време да слушам плакането му. Излязох отново на асфалта и завиках - Ангеле? Ангеле?. В това време отдолу се задаваха два сини въртящи се буркана и аз помислих „А ето я и полицията" . От другата страна на бариерата спря камион- пожарна и от него слязоха двама нервни пожарникари.


To be continue……………………………