автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?




(Продължение)


За доброто, за лошото и за щастието


-Здравей Джиги! - приветствам моята ученичка, от която научавам толкова много неща.-Последните коментари по повод на публикуваните от нас текстове ме карат да ти предложа да разговаряме за доброто, лошото и щастието, но не като отделни реалности, а като взаимно проникващи се…Вече ясно споменахме, че не можем да се правим, че злото не съществува или пък да омаловажаваме неговата роля в живота чрез естетизирането му.
-Тези въпроси са не просто важни Мо, затова, че всеки човек непрекъснато си ги поставя, но и поради начинът, по който искаш да ги разгледаме - отвръща Джиги.-Злото, в лицето на насилието, да кажем, или пък в размерите на човешката деградация, или пък в състоянието на еко-системата е достигнало до такъв предел, че може да се разглежда като абсурд, който всеки индивид носи със себе си. А абсурдът има смисъл, доколкото успяваме да го отхвърлим, утвърждавайки нормалното съществуване, което е синоним на щастието.
-Провокираш ме да повторя нещо, което вече споменах бегло в предишен наш разговор - казвам с леко напрежение в гласа.-Първото нещо, което направих чрез многобройните си публикации бе утвърждаването на нормалната екзистенциалност, сякаш загърбвайки деградационния процес, чрез абсолютизиране на субективността. В резултат на това, публиката започна да се отегчава, показвайки ми по този начин, своеобразната мяра на насищане с такъв тип текстове, макар че всеки е аналог на конкретна ситуация и индивидуална изграденост.
-Абсолютизирането на човешката субективност има смисъл - отвърна ми Джиги - когато става дума за разширяване на нейните его-граници, а това се постига чрез свободната, чрез социално активната дейност като основен стълб на цялата поведенческа програма на индивида.
-В смисъла, в който говориш - казвам аз - доброто може да се схване като всичко онова, което води към разширеното възпроизводство на тази субективност, а днес това "всичко" има нов мащаб в лицето на обобщественото и продължаващото да се обобществява човечество. Ситиуцията е невероятна - отделен индивид-общност, интегрирала се или интегрираща се в общоформационния процес.
-Наистина е вълнуващо, Мо!-казва Джиги.-Прагматичната философия, която разработваш като хуманен екзистенциализъм "работи" еднакво успешно и на индивидуално ниво и на нивото на общността.
-Държавата прави възможното за интегрирането на страната ни в общоформационния процес, но обрича хората на чакане, а хората не искат да чакат и поемат сами инициативата като напускат страната, но този процес се развива и като инициатива на отделни общности, работещи в страната - обяснявам аз.
-На мен ми става ясно, че доброто и злото вървят ръка за ръка, а борбата за нормална човешка субективност е тяхна пресечна точка - отвръща Джиги.-Емпирично достъпно е, че съдбата на отделния индивид се превърна в пресечна територия на глобалните процеси…
-Затова "глобално" и "универална екзистенциалност" аз разглеждам като тъждествени изрази - бързам да добавя, прекъсвайки моята събеседничка.
-Но коя човешка субективност е господстваща днес, Мо? - пита Джиги с оределен патос в гласа и сама бърза да отговори на въпроса си: -В човешката история продължава да господството силата, утвърждаваща се като воля за власт и могъщество, което си е своеобразна деформация на възпроизводствения процес, а ти обосноваваш разбирането за издигане и утвърждаване на силата на интелекта.
-Не аз, Джиги! - отвръщам бързо.-Самият живот поставя властно тази необходимост, за да може да се запази като нормален. А аз само показвам това, което за мен е очевидно и не само на мен…
-Актуалното зло може да се определи като свързано с човешката слабост, като самата човешка слабост - продължава Джиги.
-Съгласен съм с теб - отвръщам аз и замълчаваме.
-Слаб е индивидът, откъснат от общността, онзи, който не се ползва от нея като инструмент на своето разширено възпроизводство - казва Джиги.-Във философската литература тези инивиди се обозначават като "случайни", а общността е съдържание на това, което наричаме "естество на индивида".
-Процесите, които разглеждаме са сложни - казвам аз.-Но само човек, който ги познава в подробности, може да поеме отговорността да се занимава с писане, да уплътнява информационното пространство със свои текстове. И никаква нова художествена литература не може да бъде създадена без задълбоченото познаване на съвремения възпроизводствен процес.
-Щастието правомерно може да бъде разбрано във връзката му с доброто, чиято хармония изгражда представата ни за красивото и прекрасното, а то пък става предметна област за естетическо пресъздаване на действителността чрез художествената литература, дори и когато се описва безобразното като проява на злото - продължава разсъжденията си Джиги.
-Затова литературата е инструмент за утвърждаване на доброто в живота, а не средство за естетизиране на злото, с което се превръща в негова слугиня - казвам аз.-Успокоението, примирението и нагаждането на авторите, уж към водещ читателски интерес, трябва да се замени с нарастващи усилия за утвръждаване на доброто в живота, когато то се познава.
-Премахването на уродливото човешко съществуване е път за утвърждаване на хуманната екзистенциалност - отвръща Джиги.-Това не е нивелиране на хората, не е утопия, а е въпрос за издигане на равнището на възпроизводствения процес - нещо, което се случи през последните години в глобален мащаб.
-Когато говорехме за интелектуалната способност, обозначена като "РЕВ-способност", направихме една поетична илюстрация чрез показване на една ситуация от общността като среда, в която се възпроизвежда човешката индивидуалност. Сега ще ти разкажа една история, продължила с години на екзистенциално ниво. Слушай! - казах аз и прочетох на Джиги следния текст:


В ситуация сложна и противна

В ситуация сложна и противна
постигнахме хармония за мяра,
а ти пресмяташ, стана и наивна,
но пак прие поканата ми с вяра
и тъй открих душата ти добра:
накарах те чрез нашата сговорност
решението да вземеш ти сама,
поемайки голяма отговорност.
И каза малко трудно:"Да!"
но блесна светлината бяла,
а после стана зла,
но бранех аз душата цяла.
Полагаше усилие ти напразно
да предизвикаш в мене мъка
и стигаше до поведение безобразно,
натрапвайки ми честичко разлъка,
но аз те пазих чрез любов,
която бликаше у мен,
а ти намрази този зов
и искаше да бъде той сломен.
Дарила ме веднъж с възхита,
ти силата на цялостта разбра,
дори когато и надеждата започна да отлита,
но цяла си сега, нали така?!

-Историята, която разказваш, вероятно може да бъде описана в отделен роман, Мо?-отбелязва Джиги, сякаш за да ме подтикне да обясня нещо.
-Така е! - отвърнах кратко и замълчах.



На кой принадлежи настоящето?


-На кой човек принадлежи бъдещето? Този въпрос доскоро се разглеждаше като философски, т.е. като дълбокомислен, а сега виждаме, че той е бил просто идеологически - казва Джиги.-Според мен въпросът е категоричен: настоящето принадлежи на всички хора, а фактът, че това не е така, разкрива неговата проблематичност.
-В специалната литература се посочва важността да се задават въпросите: къде, кога, кой, какво, защо, как, а според мен тези въпроси могат да бъдат задавани успешно ако се научим да дефинираме проблемите, за да разрешаваме и пораждащите ги противоречия - допълвам аз.
-И днес светът принадлежи на хората с парите, на хората, притежаващи властта, а това са онези, които държат в свои ръце авторитета на силата - дава оговор на въпроса Джиги.
-Подчиняването на държавата на волята на обществото, а днес то е обобщественото човечество, дава облика на една реална демокрация, в която силата на авторитета се утвърждава като водеща, а това е друго равнище на хармонизиране на общността като инструмент за индивидуалния разтеж - казвам аз.
-Но тук става въпрос за нов тип самосъзнание на индивидите, пораждано от новото им място в съвременното общество - допълва Джиги.-Прагматичната философия, която разработваш дава отговор на този въпрос. Искам да покажеш този процес чрез поетична форма, от която лъха духът на преживяването ти…
-Ще направя такъв опит, Джиги! - казвам и започвам да й чета следните текстове:


1.

В текстовете ми преструвка няма -
илюстрират те живота в широка гама
и процеси нови се представят,
що следи започват да оставят
в конюнктурата такава,
че докрай разбрана тя да става.
В думите ми ритъм, мисъл, звук,
вграждам в разговор с друг
по темата, оставаща си вечна -
душата ни да е човечна
и чрез преживяването всеки час
да стигаме да нашто "Аз",
в това число чрез слово,
показващо ни нещо ново.


2.

Щом себе си човекът превъзмогва
до човечността успешно се домогва,
че световните процеси са на дневен ред
с нуждата да крачиме напред.
Прагматизмът става днес наука,
водеща човека към сполука
чрез усилия дружни, упорити,
но оставащи открити,
сложните пробеми да се натъкмят
без чела от срам да се склонят.
С тази нова философия,
отхвърляща и всяка филантропия,
човек до истината се домогва
и загадките на времето си превъзмогва.


3.

Интелектът е проблем практичен,
в семейството с изказ лаконичен,
щом съпругата любезно каже:"Друже!
Ще успеем заедно, съпруже!"
А процесът се твори с взаимност,
просмукана от крехката интимност
и всеки сеща помощ,
почувства ли и малка немощ.
Това, когато се разкаже
и с факти даже се покаже,
визира всеки, търсещ истински живот,
подвластен на реален вот:
"Съдавай себе си, човече
и няма да си тъжен вече!"


4.

САЩ с предимствата си парадират,
но света не интегрират
и силата налага се модерно -
това разбира всеки, че е варно.
Интегрирането е въпрос велик,
показащ новия ни лик,
но вместо да се прави интеграция,
отделни региони тънат в деградация,
с което се обърква днешният човек,
залъгван с новия ни век,
защото днес светът не е задружен
и човекът чувства се ненужен,
защото на единството се пречи,
дори когато се изнасят речи.


5.

Идеологията се вихри с нова сила,
че собствеността на някои стана твърде мила -
от бялото направи първо черно,
а днес твърди обратното за верно -
достигнала била тя своя край
с презумцията, че правим рай.
Лозунгът за млада демокрация
крие вихъра на деградация,
с твърдения, че било прекрасно,
уточняващи се с уговорки гласно,
а животът сам налага
науката да се прилага,
за да се привеждат и народите в движение,
като сила нравствена - за уважение.

-Мо, вчера, в предаването "Панорама" историкът Андрей Пантев сподели със зрителите на предаването интересни неща…Какво ще кажеш? - попита Джиги.
-Уважавам правото му на мнение, но се разграничавам от повечето от исдеит му - казвам спокойно.
-Той изрази становище за водещата идея на нацията…
-Има право да изразява позицията си - отврънах аз.
-Журналистът, който присъстваше в предаването отбеляза фактът, че управленците водят различен живот от този на народа - отбеляза Джиги.
-Да, чух го, Джиги - отвърнах аз.

(Следва)