есента е виновна
с тъгата си
ни залива
и сме тъжни на своите гари
опустели
съвсем заприличали
на изоставени пясъци
есента е виновна
бърка с листи в душата ни
и очите ни плачат
с кръв
без да ги каниме или искаме
и мълчим
съвсем като неми
сляти с времето и дъжда
празни перони
липсващи куфари
просто няма нищо за взимане
или
есента от инат си мълчи
плаче
с оранжеви сълзи
без гара